Home » Скандално » Слави Трифонов сподели най-тъжната гледка, която е виждал: Борисов при бедстващи българи
Слави Трифонов сподели най-тъжната гледка която е виждал

Слави Трифонов сподели най-тъжната гледка, която е виждал: Борисов при бедстващи българи

„Едно от най-тъжните неща, които някога съм гледал“, това определение даде Слави Трифонов на видео, публикувано от премиера Бойко Борисков във Фейсбук. На него премиерът говори от единия край на разрушен мост към другия край, където са скупчени хора.

„Министър-председателят на България е събрал множество хора в епидемична обстановка и им обещава през реката, че до събота те отново ще имат мост. Действието се развива между българския и европейски град Хаджидимово и българското и европейско село Блатска, но прилича на картинка от Третия свят“, коментира Трифонов.

Разсъждавайки върху факта, че видеото се приема нещо нормално за действителността в страната ни, телевизионният водещ пише:

„Изгледахте ли видеото? Посмяхте ли се? Толкова извратени ли сме станали, че можем да се смеем на българската трагедия, а не да се разгневим? На кое се смеем? На клетата си съдба, оставена в ръцете на няколко самозабравили се властници?“

Ето и пълният текст на коментара на Слави Трифонов:

Вижте видеото по-долу. Това е едно от най-тъжните неща, които някога съм гледал – министър-председателят на България е събрал множество хора в епидемична обстановка и им обещава през реката, че до събота те отново ще имат мост. Действието се развива между българския и европейски град Хаджидимово и българското и европейско село Блатска, но прилича на картинка от Третия свят.

Изгледайте видеото. А сега си представете как премиерът на Швеция, или премиерът на Испания, или на която и да е друга страна от Европейския съюз, стои от едната страна на брега и се провиква на петдесетина души от другата страна на брега: “В събота ще имате моооост! Дадох пари и за болницата вииии! И за улиците у градо дадох парииии! Чухте лиииии? Ще гласувате ли за менееее?”

И тук премиерът вътрешно се любува на ехото от собствения си глас, което отвърща: “За мене, за мене, за мене”.

Изгледахте ли видеото? Посмяхте ли се? Толкова извратени ли сме станали, че можем да се смеем на българската трагедия, а не да се разгневим? На кое се смеем? На клетата си съдба, оставена в ръцете на няколко самозабравили се властници?

Изгледайте видеото и се замислете.

Аз лично се замислям за пирамидата на Маслоу, която обяснява, че има йерархия на нуждите, организирани по важност. В най-ниската част на тази пирамида са основните нужди на хората – да имат храна, да са на топло, да имат мост. Българската трагедия е, че близо 2 милиона българи живеят под прага на бедността. Нямат храна и гладуват. А една от последните ми гостенки в предаването, която е енергиен експерт, ме шокира със статистиката, че над 30 процента от българите въобще не се отопляват. Днес минималните темеператури достигат до минус 10 градуса, а тези над 30 процента българи стоят в студа и замръзват.

Според Маслоу човек, който не е задоволил тези основни нужди не може да се изкачва по пирамидата. Не може да се бори за общността, да се стерми да й бъде полезен, да печели уважение, да е уверен, да се усъвършенства.

Дали гладният и замръзнал човек се вълнува от корупцията по високите етажи на властта? От чекмеджетата с кюлчета злато? Дали гладният и замръзнал човек го интересува кой е главен прокурор? Дали го интересува съдебната реформа? Дали разбира какво е диверсификация?

За гладните и замръзналите е най-важно да има какво да ядат, да са на топло, да имат мост, през който да преминават и да се срещат с други хора, да ходят на работа и да изкарват някаква прехрана. Нека не виним тези хора. Нека не виним и тези обикновени хора от видеото. Има различни причини те да са там. И доброволни, и недоброволни причини.

Всъщност, ще ми се Маслоу да не е прав и дори тези, които са на най-ниското ниво на пирамидата също да се борят за по-доброто на общността. И те да осъзнават нуждата от промяна. И те да се борят за нея, с колкото сили и възможност имат. Защото истината е, че трябват повече хора, за да построим най-важния мост. Кой ли пък ще е да този мост?

Това, уважаеми сънародници, е мостът, по който веднъж завинаги да напуснем този бряг на алчността, арогантността, пошлостта, некадърността, мизерията и да преминем от другата страна на брега – там където са истинските ценности.

кадри: Фейсбук/Слави Т. Трифонов

Коментирай чрез Фейсбук
Оцени публикацията
[Total: 2 Average: 5]

About clslavchev

Твоят коментар