Срам, срам, срам. Че живея в толкова бездушие.

Мизерия на духа. Разликата във възнаграждението между параолимпийци и олимпийци е не само възмутителна, тя е отражение на един дремещ у нас цинизъм и примирение към грозното и аморалното.

Значи ако си олимпиец и спечелиш злато ще получиш 250 хиляди лева, а ако си параолимпиец само 50 хиляди лева!?! И така надолу по стълбицата за сребърен и бронзов медал.

Що за перверзна логика?

Какво е това, ако не вопиюща дискриминация? Продължение на цялата поредица от „по-малки“ дискриминации на които хората в неравностойно положение са подложени – за достъп до сгради, транспорт, изобщо цялата несправедливост на която са подложени. Като се започне от по-малкия им шанс в живота?

Кой има по-голяма нужда от тези пари? Кой има по-големи възможности да мине без тях?

От кого се гордеем повече?

И никой не коментира. Затворихме си душите за грозното и то се възпроизвежда като демон.

Срам, срам, срам. Че живея в толкова бездушие. И тук беше мястото на олимпийските ни медалисти първи да надигнат глас. И на политици, общественици, медии – да забележат.

От тук започва нацията. От отношението към възрастните, към хората в неравностойно положение.

Aвтор: Илиян Василев, фейсбук