Това интервю е тежко. Чете се на един дъх. Оставя четящите замислени за дълго време. Но внимавайте, може и да си поплачете малко.
Представете се накратко.
Д-р Станислава Крайселска, през 2004 година завърших Молекулярна биология-бакалавър, 2006 год. Магистърска степен – Медицинска химия, 2017 год. МУ-София с отличие и две деца на дипломирането си ?
В момента специализирам, и тайно се надявам догодина да зачисля втора специалност. Смятам, че майчинството ме направи организирана във времето и съумях, както да вляза с отличие, така и да се дипломирам с отличие, за което естествено голяма подкрепа получих от семейството си и най-вече от съпруга си, който беше неотлъчно до мен.
Обичам природата и съм страстен колекционер на рози Дейвид Остин и Кордес. Спасението ми от натоварената и стресова седмица е селото, онова истинското с човеците, които са събрали цялата мъдрост с годините и опита и ти е хубаво да седнеш и само да ги слушаш.
Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?
Трудно и за това голяма вина имаме ние лекарите и някои самозвани професори всичколози (ВАК отдавна разпусна каиша, ама сега сърбаме попарата им).
Информацията е противоречива, плашеща.
Понякога се изненадвам на въпроси, задавани от членове на семейството ми, мои пациенти, абсурдни въпроси и си давам сметка за общата нагласа и обърканост.
Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?
Много са причините. Едната е неподготвеност и непознаване на материята, не че на 100 процента някой познава в детайли.
Другата е наличие на екземпляри, защото те са екземпляри, а не хора, търсещи своята петминутна слава и яхнали вълната, независимо, че бълват глупости и подвеждат голяма част от хората.
Естествено и ефектът на Дънинг-Крюгер не е за подценяване.
В последно време най-модерната конспиративна теория е, че ваксинираните „светят на летището“ за разлика от неваксинираните поради наличието на наночастици и луциферин.
И в съзнанието ми изниква някой седнал на тоалетната чиния, сутринта рано, още не измил очите си и бълва ли бълва конспиративни теории, и в същото време се сещам за дългите упражнения в Биологическият факултет от по 5-6 часа по Биохимия или Молекулярна биология, за да проследим даден процес.
Щеше да е забавно, но не е, защото глупаците набират скорост, а те са гръмогласни, крещящи, атрактивни.
Хората на науката, като че ли скромно и смирено се свиват в ъгъла и културно изчакват да им се даде думата. Аргументирано и подкрепено с факти, но глупакът никога няма да се даде лесно.
Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?
Това е взаимен процес. Профилактиката и промоцията на здравето е процес, който пряко ме засяга в моята работа, но това е и взаимен процес по линията лекар-пациент.
Пример: вчера в групата „Ваксини“ с изненада установявам, колко немарливо отношение имат към собственото си здраве част от хората. Те са изненадани, че подлежат на задължителни имунизации и никой не ги е уведомил лично.
Извинявайте, но не може да бездействаш и да си незаинтересован и да прехвърляш вината за собствената си безотговорност на друг човек.
Колко от тези пациенти се зачетоха, кой набор подлежи на задължителната имунизация ТД (тетанус – дифтерия, бел. ред.)? Която всеки ОПЛ е длъжен да постави на видно място в чакалнята и повярвайте ми поставена е, защото е изискване от РЗИ и НЗОК.
Но не, най-лесното е да си заровиш главата в телефона докато чакаш или да дебнеш в чакалнята някой да не те пререди или ти да прередиш него, но не и да се зачетеш.
Отделно в кабинета винаги са информирани, на какво подлежат и т.н. Сигурна съм, че доста голяма част от жените на възраст между 30 и 40 год. ще се изненадат, че подлежат на задължителна профилактична онкоцитонамазка. Ами то е голяма борба да ги накараш да я направят, винаги „Сега не е удобно, по-нататък…“.
Трябва активни разяснителни кампании и от страна на МЗ, пациентските организации не на последно място, защото те принципно са гръмогласни, но според интереса (за последните с някои определени представители направо ми се изправят косите, но това е друга тема).
Абе, не е друга тема, г-жа Пенка Георгиева – вечната Амбър в ефир ще говори за ваксинопрофилактика, некомпетентна, ама с ефирно време срещу лекари, доказали се в своята област, а обръщението й „Този“…. е повече от красноречив.
Напомня ми за вица „Двама пенсионери играят шах. Единият поглежда нагоре в небето и вижда баба Яга. А тя една такава раздърпана, неугледна, метлата й прекъсва, дими… Пенсионерът я погледал, свел отчаяно поглед и си казал: „Каквато ни е държавата, такъв ни и Батманът!“.
Сега гледам от МЗ пуснали доста пошла реклама по отношение на ваксинацията за Ковид 19, дори и аз получих подобен СМС и реклама „SMART е да си ваксиниран“. То даже е отблъскваща реклама.
Вместо да реагират адекватно, да покажат последствията, човешките съдби, те промотират със смарт часовници.
Прощавайте, ама поведението на МЗ в момента е като на лелка на пазара Кирков, която те омайва и ти пробутва развалени домати в черна найлонова торбичка. А съм убедена, че зад тази „титанична, гениална“ идея, стои екип от хора, който не е работил безплатно.
Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?
Трудно. С роднините имам голяма успеваемост, но с „това е личен избор и точка“ и всяко следващо действие е на инат, няма смисъл.
Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?
Администрацията, тежката бумащина, „кухите“ посещения, безмислените телефонни разговори. Бумащината всеки я е виждал, за съжаление още е неизбежна, за останалите давам пример.
„Кухи“ безсмислени посещение в кабинета, които излишно натоварват практиката и лишават реално нуждаещи се пациенти от лекарска помощ.
„Идваме при Вас докторе, детето е здраво, ама да му ударите една слушалка за всеки случай, че идват почивни дни и да не вземе да се разболее в почивните дни“, безсмислени телефонни разговори: „Докторе, трамвай 5 минава ли през Съдебната палата“, „Леглата в ендокринологията удобни ли са“, „Ще пътувам в чужбина, какви документи са ми необходими“…
Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?
Патоанатомията, патофизиологията, фармакологията.
Едно време на лекции по фармакология проф. Д. Терзииванов въздъхваше и викаше „Учете колеги, учете. Наблегнете на фармакология, патоанатомия и патофизиология. Това ще са дисциплините, които ще Ви отличават от останалите и ще се чувствате лекари“.
Прав е.
Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?
Доста. Понякога не усещам как минава времето в търсене на информация, и винаги има съмнение, че не всичко е проверено.
Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?
Подценяването или пренебрегването на състоянието на дадено заболяване.
Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?
Подценяването и безотговорността на част от хората спрямо пандемичните условия. В условията на пандемия се показаха, както добрите черти на хората, така и лошите. Ще разкажа и за двете, защото в природата съществува баланс.
По време на пандемията, част от хората, които се разболяха, отключиха някаква свръхформа на егоизъм, породен от чувството за оцеляване. Не може и не е редно спрямо околните, да знаеш, че си с Ковид под карантина и да се разхождаш в квартала „ръсейки колективен имунитет по Мангъровски“, не е редно да си с Ковид, да си сложиш маската 58 употреба, като лигавник и без предупреждение да седнеш в чакалнята във време, в което идват да се ваксинират бебета, възрастни хора с хронични заболявания и да казваш „Ама какво ме интересуват другите, аз съм болен“, това е егоизъм в най-чистата форма.
Доброто, винаги трябва да съществува доброто. Болни, които лекувах, с признание и разтърсващи емоционални разговори са ми благодарили. Казвали са ми, как в дъното на отчаянието си, когато през големите вълни ноември 2020 и март 2021, когато нямаше места по болниците са се успокоявали, защото са знаели, че винаги ще бъда до тях.
Някои от случаите са ми са се запечатали в съзнанието. Мая, която е майка на две близначета на възрастта на моята дъщеря, изкара много тежък Ковид, нямаше места в болницата, лекувах я амбулаторно.
Беше ме страх, за всеки един пациент, на къде ще тръгнат нещата, защото е непредвидимо.
Едвам идваше в кабинета да й слагам НМХ (нискомолекулен хепарин, бел. ред.), да следя състоянието и, а със свито сърце си казвах, това е майка на две прекрасни деца, трябва да ги отгледа, да е до тях във всеки един момент.
Константин, чието семейство е при мен, заедно с бебето, на моменти имах чувството, че го губим този здрав и огромен мъж, който Ковид буквално го смля.
Няма да забравя петък вечер, когато жена му се обади и каза „Много ме е страх, Коце е с 41 С, лежи на дивана и не е в съзнание, от бърза помощ питаха само, колко е сатурацията и като казах 92, казаха няма проблем, не е за болница“.
Температура 39-40 С в рамките на 10 дни, пневмония, бебе на 1 година и съпруга, която се беше мобилизирала и изпълняваше, като войник. Минахме го заедно.
Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?
В средата на ноември 2020 година и нас не ни подмина Ковид. Мъжът ми, като педиатър се разболя. Според мен беше въпрос на време, деца със симптоми на ОРЗ, нетествани, в кабинета без маски, прегледи под 40 нямаше за деня.
Тогава беше преломен момент. Дори сега ми се насълзяват очите, като се сетя. Ще се самоцитирам от онзи 21-ви ноември 2020 год., защото продължавам да стоя зад думите си и да съм безкрайно благодарна на хората, които ми подадоха ръка в този момент. Всяка година на 21 ноември ще се моля за тях.
„По повод непрестанните нападки как личните лекари не работят, само по телефона преглеждат. Да си „сложим скафандрите“, да „влезем активно“ ( думи на Мангъров и Асен Балтов), ще си позволя да споделя нещо твърде лично. Много се колебаех, но чашата преля. И аз и мъжът ми сме ОПЛ. Той педиатър с над 30 годишна практика и вероятно, защото не преглеждаме и сме се барикадирали в кабинетите той от четвъртък е положителен с Ковид, като симптомите му започнаха бавно и подмолно в неделя, 15 ноември, до четвъртък, когато направи онази омразна за мен кашлица. Вече като я чуя и ми се изправят косите.
Да ви кажа ли какво ми е, да се моля бащата на децата ми да е добре. Че вчера през нощта започна до му пада сатурацията и да играе 84-86, блед. Звъня на приятел за помощ и транспорт, защото аз не съм в състояние да шофирам. Същият този приятел си остави на 30 км семейството за да е до нас през нощта! Да са барикадирали Орлов мост и да обикаляме 1 час София за да се добера до Пирогов за скенер, а децата ми съм ги оставила сами.
Слава Богу полицаите ни влязоха в положение и ни направиха коридор на цивилна кола (благодаря на полицаите от 1 РПУ), като престъпници чакаме на загасени фарове и караме от отсечка на отсечка за да не изнервим „протестиращите и недоволни граждани“, които чупеха витрини на бул. Евлоги Георгиев…. Вчера в деня на християнското семейството, моето мина през ада. Изморих се от поредният Кръстоносен поход по аптеки за да намеря лекарства, които ми трябват… Защото същите които се заредиха с тоалетна хартия март месец, сигурно си редят у тях кулички с кутийките с лекарства!
Същите, които хулите по фейсбук групи, с анонимни профили и изливате моментната си злоба по лекарите. Това са хората, които ви подават ръка, а това, че здравната система е от години на командно дишане мога да ви дам няколко адреса, на които да си излеете гнева си, недоволството и препоръките си на първо време се сещам за пл. „Св. Неделя“ 5, ул. Кричим 1, пл. Княз Александър 1. Бъдете здрави!“
Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?
Надявам се, силно се надявам скоро и да се върнем към старият си начин на живот. Но всичко зависи от нас. Масово тестване и ваксиниране. Иначе се страхувам, че ще останем в плен на собствената си глупост.
Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?
Разбира се. Градинарството и в частност розите са моето хоби.
Какво е Вашето послание към хората?
От днес имам няколко деца с Ковид. Ако се придържам към новите правила на МЗ трябва да пратя децата в Ковид зони, най-близката Ковид зона е в 17 ДКЦ, която покрива районите Слатина, Оборище, Студ. град, Дървеница и Мусагеница, защото друга работеща в близост няма. И те като чуят, че са деца, всеки бие отбой и не иска да поеме отговорност. Познайте, кой ще бере грижите за тях? Ако пък са възрастни, точно две пациентки са ми върнати с инструкции звъннете на личния си лекар и като ви свърши карантината, да ви пусне там нещо…
Бутафорни зони, усвоили една камара пари и неработещи.
А МЗ и НЗОК са най-големите емоционални манипулатори, защото при нас работата и взаимоотношения с пациенти е различна. Ти го познаваш, семейството му е при теб и го следиш, защото вътре бесовете може да те изяждат, ама те знаят, че няма как да го върнеш този отчаян човек.
И в един момент излиза зам. министър и казва „Ама няма проблем да го следите, просто няма да се заплати“, естествено на това разчитат.
Колегите ОПЛ са бойци, издържаха на униженията 4 часови опашки пред РЗИ-тата за ваксини, тогава даваха заветните 2 флакона. Изтърпяха и самозабравили се кандидат политици, които назидателно размахваха пръст от телевизионния екран и казваха „Сложете си скафандрите“, а тъжната статистика е, че най-много жертви от лекарите дадоха ОПЛ.
Бъдете разумни и не бъдете егоисти!
Д-р Крайселска, благодаря Ви за това толкова емоционално интервю, в което споделихте толкова лични и общочовешки истини! Бъдете здрави цялото семейство. / drVelikova