Яна Маринова: Край, аз бях до тук! Повече не искам и да чувам за вас!

Сърцераздирателен пост на тема „неблагодарност“ публикува в профила си във фейсбук Яна Маринова. Актрисата се оплаква от несправедливо отношение към нея на хора, които вероятно са й били близки през годините.

Публикуваме поста без редакотрска намеса:

Нещо меланхолично да ви споделя… Чувствам се така понякога, късно вечер обикновено, но винаги изкристализира сутринта. Откъсвам се от това настроение с работата, която просто трябва да бъде свършена. Или с класики в света на филмите, киното и музиката.

Но, по темата.

Не е ли е странно как в дадени моменти от живота, заобикалящите ви хора, с които имате някакви, да не кажа направо близки взаимоотношения, неочаквано ви обвиняват за нещо. Нещо, което е ясно, че не зависи от вас, защото просто е съдбата на друг човек.

Добра или лоша съдба, въпросният човек или сам я е заслужил с лоши избори или има някаква обремененост от родителите си или предци, която се пада на самия него да плаща. И понеже много институции и държавни организации в България не работят на нужното ниво, хора, които са в нужда изведнъж се озлобяват към някой около себе си. И то към някой, към когото им се струва безопасно и лесно да се озлобят. Защото на себе си им е тежко да се скарат, а пък на някой безчувствен и всесилен – подсъзнателно не смеят.

Та ти глупакът, помагаш колкото можеш, без да си длъжен, но понеже си замесен по неволя, попадаш в полезрението на човека, който изпитва болка поради дадения проблем и той/тя изведнъж обявява теб за виновен!?!

Първо се ядосваш и ти става обидно, но после осъзнаваш, че е важно да бъдеш разбиращ и понасящ несправедливите обвинения, защото чувстваш, че отсрещният страда и прощаваш. Добре, де, но обвиненията продължават, без дори да знаеш в какво си виновен или наклеветен.

В един момент не ти остава друго, освен да махнеш с ръка и да кажеш „Край, аз бях до тук. Повече не искам и да чувам за вас“. Да, обикновено след години се разбира истината и евентуално ще ти кажат едно „извинявай“, но и често, както в турски сериал получаваш едно „Абе тази ли!? Оооо, ти знаеш ли тая каква е?! Тя е виновна, че аз еди-какво си тогава, но аз ѝ дадох да се разбере!“.

А съвсем накрая се оказва, че са те мразели, защото мислят, че си се борил за едни пари, но сега разбират, че не си такъв човек.

Е, ако това се окаже в моя случай – ще се усмихна с тъга. И ще съм щастлива, защото за пореден път ще се убедя, че за мислещите животът е комедия, а за чувстващите – трагедия.

Псп: А защо пак се усмихвам на снимката!? Такава съм си, да се усмихна в труден момент ме кара да се сетя, че всичко минава…