На една тиха пловдивска улица има малко дюкянче, в които от десетилетия Галина Шапилова твори десетки видове мартеници, плете на една кука бижута от медна тел и превръща стари керемиди в красиви картини.
Галина е била технолог по дамско облекло и административен служител в предприятие по времето на соца. Но прави мартеници и бижута от дете – научила е всичко от тях от баба си.
Всяка българка може и трябва да прави мартеници. Иначе не е българка, казва убедено Галина Шапилова. Според румънците обаче мартениците не са българско изобретение, а тяхно. Съществували от хилядолетия на територията на съвременна Румъния и Молдова, а произходът им идва от древните даки, които са част от тракийските племена.
Тяхната нова година започва на 1 март. И Римската Нова година тръгва тогава, месец март е посветен на бог Марс – artius. Влашката мартеница – мартишор, е символ на баба Докия – сестра или дъщеря на крал Децебал, който е победен от император Траян. След време тя става митологична фигура на възраждането на земята.
Румънският поет Джордже Кожбук, който е живял в края на 19. и началото на 20. век, смята, че мартеницата символизира огъня и светлината на Слънцето. В тракийския произход на този любим амулет са убедени всички румънски етнографи и изследванията им са в тази посока. Според тях българската легенда за това как хан Аспарух изпратил послание до сестра си отвъд Дунава с бял конец, вързан за крака на орел, който бил улучен от византийска стрела, е описана за първи път от писателя Николай Райнов през 20-те години на миналия век. И е просто литературна измислица, а не древен фолклор. Така най-любимият български талисман за здраве вече е взет от една друга страна.
В малкото дюкянче на майсторката Галина попадаш в друг свят. В него има нещо приказно – помещението е триъгълно – опитало е да събере празното място между два блока, свързани под ъгъл. Толкова е шарено и колоритно, че е като малка работилница за чудеса. Децата ахват, щом попаднат случайно тук.
Майсторката измисля мартеници от всичко. Преди време се сетила да изплете украшение за тях на една кука от тънка медна тел. Плъстените й мартеници може да минат за дамско бижу. „Всеки материал, който за другите е непотребен, аз намирам начин как да го превърна в нещо красиво. Дори старите бутилки от PVC може да станат на мартеница или някакво бижу“, разказва тя. Изрязва различни форми от пластмасата на бутилките, после ги оформя термично със запалка и се получава нещо, което никой не би допуснал, че е от материал, считан за смет. Не хвърля и стари стъклени бутилки.
Преди години семейството й решило да подмени старите турски керемиди в къщата им на село. Свалили 600 парчета. „Тогава ми хрумна да рисувам върху стари керемиди. Може да са весели рисунки, които създават настроение, може да е оцветена пресована хартия, която е залепена върху тях, или правя купаж с икони – нито една керемида не отиде на боклука. А всичко тръгна като на майтап“, разказва Галина Шапилова.
Вярва, че всеки човек трябва да носи полускъпоценен камък, свързан със зодията и душата му. Изследва различните камъни от години. За жените е задължително да имат нещо от червен яспис. „Той предпазва от женските болести – дамата трябва да го носи дори не като бижу, може да държи такъв в джоба си“, убедена е майсторката.