Как Бог създал жената? Притча, която всеки трябва да прочете

Животът на всяка една жена е една вечна борба. Жените се тези, които отглеждат децата в едно семейство, които се грижат домът да е подреден, които имат задачата трапезата вкъщи да е сложена.

И отгоре на всичко това те успяват да грейнат от щастие, любов и радост на секундата, в която забележат любимия, децата или близките си. И точно там е силата на жената – в нейната очарователна усмивка. Усмивка, която нерядко служи и за маска. А зад маската се таят и болка, и печал, и тъга.

Но жената е свикнала да се бори винаги и дори най-големите препятствия не са в състояние да я откажат, ако е решила нещо. Готова е да се лиши от всичко, за да може малката ѝ дъщеря да облече нова рокля, а по-големият батко да получи така мечтаната футболна топка. Жената е това, което кара света да се върти. Но как ли е започнало всичко?

Ето какво разказва една притча, която намерихме от Скандални:

„Бог работил до късно на шестия ден, за да създаде жената. Към него се приближил един ангел и полюбопитствал защо отделя толкова време за една жена.

„Защото трябва да се съобразя с над 200 изисквания. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, като е болна. Да работи по 18 часа на денонощие.

Необходимо е да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното. Тя ще е нежна, но и силна. Ще може да мисли, да се аргументира и да убеждава. Ще изглежда ранима, но в нея ще има голяма мощ. И все пак има един недостатък.“

Ангелът бил изключително впечатлен.

– Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.

– Не, не мога. – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!

Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:

– Господи, та тя е толкова крехка и нежна!

– Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.

– А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.

– О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!

Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.

– Но тук има някакъв дефект… Защо бузата й е влажна?

– Не, това не е дефект. Това са сълзи. – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта й.

Ангелът бил още по-очарован и изумен.

– Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна…

– О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато й се плаче. Ще се усмихва, когато й е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ… А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг…

Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:

– Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия й живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.

Източник: Гнездото