Home » Скандално » Момиче от Русе: Не вярвайте какво ви казват! Измъквайте близките си оттам!
Момиче от Русе: Не вярвайте какво ви казват! Измъквайте близките си оттам!

Момиче от Русе: Не вярвайте какво ви казват! Измъквайте близките си оттам!

Ако смятате да влизате в УМБАЛ „Медика Русе“, то по-добре се хвърлете направо в река Дунав

Момиче от Русе е загубило баща си след лечение в русенска болница. Памела Любомирова е споделила своята история в социалната мрежа, където разказва подробно за сблъсъка си с българското здравеопазване. Г-ца Любомирова вече е започнала консултации с адвокати, за да да търси справедливост по съдебен път.

Лошото отношение в лечебните заведения в Русе и ниското качество в здравеопазването са основни проблеми, които се неглижират от десетки години. Затова екипът на Dunavmost споделяме историята на Памела Любомирова без редакторска намеса:

Ако смятате да влизате в тази болница, то по-добре се хвърлете направо в река Дунав, че поне няма да се мъчите. Под всякаква критика е отношението и към пациентите, и към техните семейства.

На 28-ми моят баща бе приет там, след като в “Канев” искаха да го вкарат в погрешно отделение.

Първо, спешното отделение е пълно с грубияни, казват ти: ”Пациента е пътник вече, закъде да го взимаме?”.

Трябва да се молиш да приемат болния, държат се едва ли не ти правят услуга. Диагнозата ти я казват след един бърз поглед, без дори да направят изследвания или какъвто и да е вид преглед.

Второ, не очаквайте, че ще получите каквато и да е информация, от което и да е отделение. Дават ви някакви телефони, които с дни на ред са изключени, а когато са включени – то винаги дава или свободно, или заето. Ако през няколко дни успеете да намерите някоя сестра, която да вдигне телефона, то винаги започват с репликите: “Айде, кажете какво искате. Бързо, че имам работа.”.

С няколко изречения ви обясняват, че пациента е “добре”, но отказват да дадат информация за проведени изследвания или какво лечение се прилага, ако въобще има такова. Трябва да ходите там всеки ден и ако имате късмета да се ви пуснат до рецепция, след поне половинчасови обяснения защо сте там, дали сте звънели на телефоните, да пробвате да звъните още и т.н., може да отидете до рецепционистките, които също ще ви “овикат” защо ги занимавате, а не звъните на отделението.

Трето, не очаквайте, че лесно ще се свържете и с близките си, особено, ако те са трудно подвижни. Молихме куп санитарки и сестри поне да сложат телефона на моя баща да се зарежда след една седмица престой, при което те винаги отказваха и в крайна сметка трябваше да молим като просяци поне да ни пуснат до вратата на отделението да оставим един вече зареден телефон, при което се държаха все едно ми правят най-голямата услуга на света и когато най-накрая успяхме да се чуем с моя баща, то една сестра или санитарка викаше наоколо и обиждаше болните. При опита да се свържа веднага с отделението заради подобно неприемливо държание към болни хора, ми беше обяснено, че не и вярно и веднага ми се затвори. Втори път не ми се вдигна.

Четвърто – вярвайте, че с каквото и да влезете, ще ви заразят с Ковид. Моят баща влезе с два негативни теста, при което на ден 6-ти (почти краят на клиничната пътека – каква случайност!) излезе позитивен за Ковид и го вкараха в Ковид отделението. Ако въобще е бил болен, то това е станало там. Имам и съмнения дали въобще е вярно, тъй като след няколко разправии, успях да се докопам до вратата и на вътрешно отделение, и на Ковид отделението – никой не носи дори маски, камо ли да говорим за предпазно облекло. При положение, че уж са на “първа линия” как може да ходят без никакви предпазни средства, ходят с обувките и медицинското си облекло навън, тъпчат из калта, пушат и бутат навсякъде… бях там почти всеки ден и нито един път не видях те отидат и най-малкото да измият ръцете си или поне да ги дезинфектират, преди да се запътят към пациент и да обутат и него, и вещите му.

Говорейки за вещи, освен немарливи лекари и сестри, са и крадци – портмонето на баща ми беше напълно изпразнено, а когато го изписваха се опитаха да ни пробутат мръсен сак на друг пациент. Трябваше на сила да се докопам до Ковид отделението през охрани, рецепции и санитарки, за да ми дадат само половината му багаж в една черна чанта за боклук. Зарядното, портмонето, обувките и якето му липсваха, заедно с новия куфар, който имаше. Опитваха се да ме убедят, че куфара не бил там. Е, къде може да е, щом е оставен там? Ако не е в мен и не в баща ми, то тогава трябва е в болницата.

Изключително грубо отношение и обиди, чак след заплаха от моя страна, че ще бъде намесена полиция, бяха така “добри” да ми направят услугата да потърсят багажа и след 5 минути бе смъкнат от една сестра, която ми обясни, че багажа “бил отделен”. Явно не за пациента, а за някой от болницата, на когото скоро му предстои почивка. Липсващите пари и обувките не бяха “намерени”, но е ясно какво се е случило с тях.

Последното, което ще споделя е – дори и да се докопате до някаква информация, не вярвайте какво ви казват!

Измъквайте близките си оттам!

Нас ни уверяваха, че баща ми е стабилизиран и от гледна точка на чернодробното заболяване, с което влезе, и от Ковид отделението (нямал никакви симптоми, “субективно и обективно стабилизиран”) – а когато го прибрахме той едва дишаше, изключително дехидратиран, когато ме давахме със сламка и памук вода, чак го захапваше, за да изцеди всяка капка. Всеки ден оставяхме по 3-4 шишета с вода и сок, върнаха ни ги почти всички. Имаше белези по ръцете от връзване, при което лекарката от Ковид се опитваше да ме убеди, че защото “ставал и ходил по стаите”. Човекът не можеше дори сам да пие вода, а камо ли да стане и да ходи някъде. Лъжат и изписват пациенти, колкото да не починат в болницата, не заради техните болести, а заради немарливото им отношение.

Епикризата им е пълна с безсмислици – още когато я взех, тя бе препратена на лекари в София и на специалисти по гастроентерология и вирусни заболяване в Шотландия, където аз живея, които като я прочетоха казаха, че е изключително противоречива и няма никакъв смисъл между извършените изследвания, лечение и крайна диагноза. С две думи и те самите ме увериха:

“Това е случай на медицинска немарливост, най-разумното е да се обърнете към адвокати.”

Друго, което им направи впечатление, че в епикризата е изписано и използването на стероиди, които имат ефект върху психичното здраве и причиняват объркване и дезориентация. От “Медика” се опитваха да ме убедят, че тези симптоми, които изпитваше и моят баща, били заради Ковид. Специалисти от София и Шотландия ме увериха, че е това не е вярно, и единственото логично обяснение са точно тези стероиди и лекарства, с които тъпчат пациентите, явно за да не се занимават с тях. В много държави, включително и Великобритания, използването на подобни стероиди е строго забранено. Просто казано – дрогират пациентите и се държат с тях като с някакви животни. Близките ги държат в неведение, обиждат ги и всеки ден прехвърлят някаква вина върху тях: “Е, вие защо носите пациента сега?”.

Е, здрав човек защо да го вкарвам в болница?

След изписването на баща ми в уж “стабилно състояние”, той си замина завинаги 12 часа по-късно.

Искам да кажа на всички хора, които са пострадали от това “лечебно” заведение – не се страхувайте да си търсите правата и да търсите справедливост по правен път. Тези изречения в епикризите като:

“Болницата не носи отговорност след изписване на пациентите.” нямат абсолютно никаква правна тежест и аз като завършил юрист, които вече е започнал консултации и с български, и с шотландски адвокати (защото заради двойното ми гражданство смятам да търся отговорност и от други институции, където съм запозната със своите права), ви уверявам, че болниците имат отговорност, когато пациент почине или остане с трайно увреждане заради медицинска грешка или некоректно медицинско отношение. Най-малкото с подобно отношение като връзване и даване на стероиди на пациенти, които видимо са толкова слаби и дори не са в състояние да се надигнат, е нарушение на най-базовите човешки права, гарантирани не само от Българската конституция, но и от законовата валидност на Европейската конвенция за правата на човека. Това включва и вашето право на информация за близките ви, които в много случаи и нарушено.

На екипа на “Медика” ще кажа само едно – сигнали ще бъдат подадени не само в български институции и медии и дела ще бъдат проведени не само на територията на страната. Ние може вече да сме потърпевши от вашето отношение, но ако можем да спасим поне още едно семейство от вашата “помощ”, то ще знам, че труда ми няма да е напразен. Както каза лекарката във вашето отделение: “Ами нямам какви съвети за ви дам за лечението вкъщи, по ваша преценка правете каквото трябва.” – е, преценката ми ще я разберете съвсем скоро. Имам достатъчно снимков материал и коментари от други медицински и юридически лица, които са готови да помогнат и да ни подкрепят с професионалното си мнение.

Както вие сте полагали Хипократовата клетва, така и аз съм положила клетва и в личен, и в професионален план, винаги да търся справедливост и да не оставам подобно отношение безнаказано.

Фейсбук, Дунав мост

Коментирай чрез Фейсбук
Оцени публикацията
[Total: 5 Average: 4.2]

About clslavchev

One comment

Твоят коментар