Home » Скандално » Разтърсваща изповед от болницата на жена, заразена с Ковид-19
Разтърсваща изповед от болницата на жена заразена с Ковид-19

Разтърсваща изповед от болницата на жена, заразена с Ковид-19

Жена от София сподели разтърсваща изповед за всички нас, вярващи или невярващи, че коронавирусът съществува, изповядващи своите разбирания за световна конспирация или не.

В поста си във Facebook тя – оказала се една от над 18 000-те българи, заразени с Covid-19, които в момента се водят “активни”, споделя за своето състояние и своите преживявания за един кратък няколкодневен период. Татяна не претендира за изчерпателност, не убеждава никого в нищо. Просто споделя…

Ето и нейния емоционален разказ, който, сигурни сме, ще докосне много от вас:

Датата е 11.10 (неделя) – ден, който не се отличава съществено от други недели. Предстои ни в понеделник пътуване извън страната. И въпреки, че тези пътувания са рутинни за нас, винаги има една много приятна тръпка при подготовката за предстоящо пътуване. Трябва да отидем до лаборатория да си направим тестове. И това действие стана рутинно за нас. Направиха ни теста и ние продължихме с ежедневните си занимания. И така до вечерта. Към 20ч. реших да проверя резултатите от направените тестове, защото знам, че лабораторията, в която ги правим, до часове изкарва готовите резултати.

До този момент беше излязъл само моят резултат, разбира се – отрицателен. (“Разбира се”, защото знам всичко, което правех през времето от началото на пандемията до сега, въпреки ежедневната ми ангажираност, за да опазя себе си и близките си хора.) След около 2 часа отново проверявам за резултата на моя съпруг. И да, изненадата е пълна – резултатът е положителен. Без паника започваме да разсъждаваме какво трябва да направим.

И решаваме – той се отделя в отделно жилище веднага. В понеделник той звъни на РЗИ, за да съобщи за позитивния резултат, да подаде хората, с които е имал контакти и да чуе техните предписания. До ден днешен нито аз, нито хората от контактния списък сме получили обаждане от РЗИ.

Отговорни хора сме и се карантинирахме доброволно всички. В сряда срещу четвъртък през нощта се събудих с висока температура и втрисане. Цял ден приемах парацетамол – по 2 на всеки 6 часа. Късно след обяд реших да отида до Инфекциозната клиника на Медицинска академия, където има обособен кабинет за преглед на болни със съмнение за заразяване с вируса. Прегледаха ме – имах висока сатурация, нямах хрипове и находка, направиха ми тест, за който ми казаха, че ако е положителен резултата, ще ми се обадят.

Не получих обаждане, но тъй като състоянието ми се влошаваше, в неделя сутринта (18.10) звъннах по телефона за резултат. Съобщиха ми най-хубавата новина – тестът е отрицателен. С този тест можех вече да излизам и да ходя, където пожелая. Знаех интуитивно, че този резултат само погали усещането ми за справяне за няколко часа, след което реших същия ден след обяд да отида да си направя пожелателен тест.

Резултатът излезе до часове и нямаше никаква изненада този път за мен – тестът беше положителен. Междувременно съпругът ми и майка му бяха вече настанени в болница в сряда (14.10). След направен скенер на съпруга ми беше поставена диагноза – двустранна бронхопневмони с 25% засягане на белия дроб. Състоянието и на двамата започна рязко да се влошава. Той спря да говори с мен по телефона и започна само да ми пише съобщения, защото имаше задух и трябваше да щади себе си. В неделя срещу понеделник, през нощта, когато излезе моят позитивен резултат, получих съобщение от съпруга ми на телефона с инструкции какво да правя след като той си отиде. (няма да влизам в подробности, твърде лично е, за да го споделям) На никого не пожелавам да преживее моите емоции от тази нощ.

На следващия ден, вторник 20.10, след като състоянието ми бавно, но със сигурност се влошаваше, започнах да звъня на личния лекар за съвет какво да правя. До тогава вярвах на подобаващия отговор, който моята имунна система ще даде на вируса. Нямам придружаващи заболявания, водя здравословен начин на живот, спрях цигарите за Нова година (най-хубавият подарък, който си направих), не съм пила с години антибиотици, ходя пеша по 10 км на ден. Къде тук е профилът на човек уязвим за заразяване с вируса?!

Личният лекар ми даде указания за терапията, която трябва да приложа, но без да се ангажира с резултат от нея. Тъй като съм резултатно ориентиран човек, не се оставих на интуицията на моя добър личен лекар да го води в подхода на лечение към мен и започнах да проверявам в коя болница има специализирано спешно отделение за преглед на симптоматични за ковид пациенти.

Разбрах каквото ми беше необходимо и се самозакарах (това уточнение е в случай, че някой се изкуши да коментира как се придвижват пациенти с положителни резултати). Да, болницата, в която отидох имаше протокол за преглед на такива пациенти – вкараха ме в един фургон пригоден за тази цел, направиха ми кръвни изследвания и рентген. След 2 часа излязоха резултатите и се установи категорично Ковид 19. Междувременно симптомите, които имах бяха температура, хрема, загуба на обоняние и вкус и отпадналост, която отдавам на продължителния период с температура. Пулмологът, който назначи изследванията, ми направи предписание за домашно лечение с включени 2 антибиотика и други лекарства, подходящи според него за моето състояние.

Държа да отбележа, въпреки че не съм медицински специалист, че двете терапии за лечение – на личния лекар и на пулмолога, имаха съществена разлика.

Пулмологът искаше да ме приеме за лечение в болница, но в този момент нямаше свободни места. Каза ми, също така, че са изключително тежки случаите в отделението и ако ме приемат след десетина дни, най-вероятно, ще ме изпишат здрава физически, но не толкова добре психически.

В сряда, 21.10 вече със сигурност знаех, че ми е необходим скенер. Постъпих късния следобяд в друга болница, с не толкова тежко състояние на пациентите. Имаше само един пациент, който реаниматорите се наложи да дойдат да спасяват на място, защото нямаше време и възможност да го превеждат в реанимация. Направиха ми скенер още същия ден и се установи двустранна бронхопневмония с 5% увреждане на белия дроб. В стаята, в която съм настанена, жената на съседното легло е с двустранна бронхопневмония с 30% засягане на белия дроб. Има пациенти с 50% и 75% увреждане.

Никой все още не знае дали тези увреждания подлежат на частично или пълно възстановяване. Започнаха лечението ми. За сега се чувствам по-добре, но имам все още температура. Вярвам в себе си, вярвам в лекарите и в персонала на отделението. Изключителни професионалисти са! Завеждащият отделение е изкарал Ковид 19 през април тази година, на 69 години е и се е върнал на работа след излекуването си, за да спасява други животи. Заместникът на отделението е на 74 години, лекар с много опит. Респект към всички тях!

Не съм човек, който обича да бъде в светлината на прожекторите, не излагам на показ личните си преживявания, но за този пост ме провокира едно съобщение, което получих от сина ми преди 2 дни. Цитирам, без редакция: “Поне има място сега за теб, защото декември или януари не мисля, че хората ще имат този късмет”. Късмет да си приет в болница!?

Пиша този пост за всички вас, вярващи или невярващи, че този вирус съществува, изповядващи своите разбирания за световна конспирация. Аз изповядвам в него моето състояние и моите преживявания за един кратък няколко дневен период. Не претендирам за изчерпателност, не убеждавам никого в нищо. Просто, споделям.

Останете разумни!! Останете здрави!

П.П. (25.10.2020г.) Написаното от мен в поста е твърде лично! Няма да допусна точно в този момент, когато аз и близките ми минаваме през трудна за нас ситуация, хора които нямат уважение към себе си и към тези около тях, да се упражняват на моята страница и под моя пост с коментари, които са извън написаното. Аз не го направих, за да убеждавам!

Снимката е илюстративна

Източник: Глас

Оцени публикацията
[Total: 3 Average: 3.7]
Коментирай чрез Фейсбук

About clslavchev

Твоят коментар