Д-р Ивайло Димитров: Вярно е, има жертви, вирусът наистина е опасен, но има и едно голямо преекспониране

Д-р Ивайло Димитров е специалист по психиатрия, прихотерапия и хомеопатична терапия. Един от основните му приоритети е лечението на различни зависимости, а ефектът, който постига с прилагане на специалните лечебни програми при всички пациенти с наркотична и алкохолна зависимост, е поразителен.

Д-р Димитров успешно прилага психотерапия, в комбинация с хомеопатия, за овладяване и пълно излекуване на тревожни и депресивни състояния, както и за бързо и ефективно справяне с панически атаки. Той е член на международен екип от лекари и изобретатели, разработили и създали т.нар. индивидуална диамантена скенер терапия.

– Д-р Димитров, какви са ви наблюденията – как се отразява на хората пандемичната ситуация от тази година?

– Като че ли страховете започнаха много бързо да се визуализират и да се превръщат в част от нашата нова реалност. Ставаме все по-агресивни и недоволни. Това, което виждам в реакциите на хората, е израз на техния страх от неизвестното и усещането за несигурност на всички нива: за утрешния ден, за хляба на масата, за интимността в леглото. За всичко, което по някакъв начин ни кара да се чувстваме нестабилни и с усещането за безизходност.

Не знам дали маските, които бяха наложени от СЗО по цял свят, бяха началото на този рестарт, но истината е, че проблемът с вируса си стои. Ясно е, че е опасен вирус, но за първи път в човешката цивилизация някой прави и изследване на вирус на цялата планета. Досега такова нещо никога не е било. Да, вярно, има жертви, вирусът наистина е потенциално опасен, но според мен има и едно доста голямо преекспониране, което всъщност, даде усещане за безизходност.

Според мен, има и дълбоки вътрешни мотиви за това, въпреки че не съм за конспиративните теории, винаги гледам с лека насмешка на тях. Но започнахме да се сблъскваме с реалността. Виждаме как около 80% от работещото население на западната цивилизация започна да обеднява, виждаме как големи мегаполиси, като Ню Йорк, Париж, започнаха да се обезлюдяват. Виждаме как големи бизнеси се задъхват, а малките тотално си заминават. Виждаме огромно преразпределение на световните финансови капитали. Тече преразпределение на световните материални блага, които отиват в ръцете на все по-малко хора, а много повече остават на улицата. И това усещане за безизходност е не само в моя кабинет. Аз го виждам сред мои приятели, при случайни срещи в магазините и на местата, които посещавам.

-Това ми звучи като “началото на края”?

– Аз го смятам и ми се ще по-скоро да е ново начало. Ванга беше казала: прибирайте се, деца в България, 2025 г. най-късно България ще бъде остров на спокойствието насред огромния свят на обърканост, който предстои.

Затова все си мисля, че по-скоро трябва да се обединим и най-после да спрем с всички тези усещания, които всеки като претенции от управляващите има към нас. И да се обърнем към това, че всъщност, ние сме оцелели, затова защото сме били много единни като нация. Да не забравяме, че сме най-старата цивилизация в Европа.

Изненадан съм донякъде, че хората бягат от това – от тази сила, която ни дава историята след всичко, което сме преживели и въпреки това сме успели да съхраним, запазим и да изградим наново. Като отида в други държави, съм впечатлен от това как те пазят паметниците си от Първата и Втората световна война, дворците, имената на всички величия – хора, които по някакъв начин са били ценни и важни за тях в тяхната история.

Докато ние много бързо някак си влязохме в този капан на забвението, на изхвърлянето на важните неща от живота ни. Това наистина създава нарастващо усещане за безсилие, за безизходност. Може би, причината е в това, че хората, нямайки достатъчни финансови възможности, обсебени от ежедневието, забравиха въобще да разсъждават за големите неща в живота. Така че, да, политиката вероятно оказва някакво влияние, но за мен е много важно да съумеем да запазим този български дух и да продължим напред.

Може би трябва просто да се доверим на децата си и да им позволим да оправят това, което ние не успяхме през годините.

– Прочетох, че благодарни пациенти са кръстили звезда на ваше име. Ще споделите ли накратко?

– Да, беше много мило. Няма да се впускам в подробности. Преди доста години лекувах едно момче, което имаше голям проблем с наркотиците. Изключително интересен и мил художник, след това стана дори световноизвестен – има изложби в Брюксел, в София. В началото беше объркано младо момче, много изплашено, пък и наркотиците го бяха превърнали в човек, който се опитва да оцелява ден за ден.

През 2010 г. го лекувах. И за Коледа 2012 г. неговите родители се обадиха, че искат да ме посетят. Аз се притесних да няма проблем, но се оказа, че искали да ми поднесат специален подарък за това, което сме постигнали заедно с техния син. Подаръкът наистина беше специален: грамота, на която е изписано “Звезда за теб, д-р Ивайло Димитров”.

Та от 25 декември 2012 г. има звезда в съзвездие Дева. Тези мили хора казаха, че следващите 50 години тази звезда ще носи моето име. Аз при положение, че имам много дипломи и никога не съм поставял някоя от тях на стената в кабинета си, сложих тази грамота, която и сега си виси там…

Много мои пациенти изразяват благодарност, а през годините се чуваме, пишем си. В деня на българския лекар, получих толкова мили поздравления, толкова искрена любов се върна обратно към мен. Когато я давам на пациентите си, не съм предполагал, че тя ще се върне.

Благодарни са моите пациенти, много от тях вече имат деца, животът им се е подредил. Много мило е да чуеш: “Докторе, добре че те срещнах, благодаря ти, че беше до мен в тоя труден момент”.

Затова казвам, че учителят идва в живота на човека едва тогава, когато той има нужда от това и никога по-рано. Аз се чувствам много щастлив благодарение на тази любов, те пък ми връщат много повече и съм наистина удовлетворен от това, което правя. От сутрин до вечер при мен идват хора с много тъжни съдби, дори ужасяващи. За мен това са неща, с които се боря всеки ден – да мога да помогна на хора, които преминават през тежки, понякога ужасяващи, периоди в живота си.

-Д-р Димитров, ние с вас сме обсъждали и наркотичната, и алкохолната, и хранителната зависимост. Има ли нова зависимост, за която си струва да се говори?

– В момента една нова зависимост набира скорост, с която се опитвам да се справям, смятам, доста успешно. Всъщност, те са две: едната е изцяло хазартната зависимост, която набира огромна скорост.

Другата – огромният проблем със зависимостта към интернет и новите скрити технологии, които ни манипулират – от деца до възрастни.

Предлагам да говорим за втората, тази тема ще е по-интересна за вашите читатели. За да стигна до същността, ще започна малко отдалече. Може би си спомняте през далечната 1980 г. всички държавни ръководители подписаха декларация в ООН за забраняване на т.нар. 25-ти кадър. Поводът беше евтина реклама на една много популярна напитка. Много от нас си спомнят, че като ходехме на кино, след това задължително ни се припиваше точно такава напитка.

Трикът беше простичък – на всяка секунда се появява кадър с бутилка от тази напитка, но човешкото око хваща 24 кадъра действие за една секунда. Този 25-ти кадър се оказва скрит, всъщност, ние го виждаме, но мозъкът ни не го възприема като визуален образ. Възприема го като провокативен образ. Тогава забраниха прословутия 25-ти кадър, за да няма манипулация на населението.

Но се оказа, че през последните 5 години тази забрана странно е пренебрегната в световен мащаб. Започнаха да се правят страшно много компютърни игри за тийнеджъри до възрастни, които, играейки на тези игри, се държат много странно. Аз като лекар, в началото си казвах: о, това са първоначални шизофрении, сигурно има употреба на дрога. И започнах да търся причината. Ето и конкретни примери от моята практика: момченца, обичащи да играят футбол, се отказват, защото смятат, че някой може да ги нападне в гръб и да ги намушка с нож. Други пък започват да мислят, че някой ще ги захапе за крака, докато играят. Това се случва в един и същи отбор.

И не само, много странни такива разкази ми споделят мои пациенти, които до този момент не се връзваха с нищо от практиката ми като лекар. Тогава си казах, че не може хора на различна възраст да имат толкова подобен тип усещане за застрашеност.

Имах пациент, много вещ с компютрите и след като му споделих, той каза, че вече има и програма, чрез която човек може да си пусне всякаква компютърна игра и тя да излъчи скритите 25-ти образи. Оказа се, че има няколко модела на скритите образи

Единият е “употреба на дрога”, другият – “хазарт”. Т.е., за да може да се играе постоянно, излиза логото на определена фирма, докато си на компютъра и ти се насажда идеята за това да отидеш след това да залагаш.

Третият модел е, забележете, “садистични образи”. Аз видях ужасяващи неща. По принцип, клипчето е съвсем кратко, в рамките на няколко секунди и на едно такова имаше образ, при който един човек те поглежда усмихнат, в следващия момент ръката му хваща черепа, обръща го настрани като капак на тенджера, а с другата си ръка започва да гребе и да яде от собствения си мозък…

– Какво внушава такова ужасно клипче?

– Ако такива кадри влизат в главата на деца от 1-ви, 2-ри, 3-ти клас, докато играят на компютърната игра, те започват да им създават усещането за застрашеност. Или пък желанието да пробват дрога, или нещо друго. Разбирате ли, една много фина манипулация. Включително, хора с добри професии идват тук и започват да говорят нещата, които чуваме от децата. Отначало наистина мислех, че са случайни съвпадения. Но, когато започна да разпитвам коя игра играете, става ясно, че е манипулация в същата посока.

– И какъв извод си правите?

– Толкова бърза промяна на ситуацията в световен мащаб никога досега в световната цивилизация не е имало, както последната 2020 г. Изведнъж всичко тотално се промени, обърка се.

– Казвате не е конспирация, а манипулация, може би някакъв огромен 25-ти кадър?

– Да, точно, голям 25-ти кадър. Не знам как ще прозвучи в интервюто, но истината е, че това го наблюдавам от сутрин до вечер. И за мен е много странно, че никой не му обръща внимание. Да, моите колеги лекуват като шизофреници тези хора. А всъщност, те не са точно шизофреници, по-скоро са манипулирани и се държат по много странен начин.

– А дали би могло да се повлияе на такова поведение или да се лекува?

– Ето това е проблемът. Когато ти използваш нещо за развлечение, не смяташ, че имаш проблем. Това е още по-лошо. Защото, ако е дрога, алкохол, нещо друго подобно, ще си кажеш – “о-хо, дай да се справим, докторе”.

Тук всичко уж, е много невинно и аз наблюдавам все повече млади хора, които са непрекъснато с телефони в ръце – било по улицата, било на маса в кафене. От време на време се усмихнат, кажат си по нещо и: “чакай да ти пусна сега да видиш нещо”.

Всъщност, те не комуникират. Дори и живите им комуникации минават пак през интернет. Което всъщност, променя доста отношенията в 21 век.

– Веднъж си говорихме за диамантената скенер терапия като цяло, като идея, по принцип. Кога ще я обсъдим?

– Смятам, че още е рано, хората все още не са готови да научат за т.нар. нелекарствена терапия. Ще дойде и този момент. Аз и друг път съм споделял с вас, може би някои от нещата, които казвам, звучат странно. Но, факт е, че се опитвам да видя нещата наистина с голяма загриженост и любов за всичко това, което се случва. И затова да подкрепям хората. Давам си сметка, че понякога не се получава. Може би, защото някои не ми се доверяват, може би някои не искат да видят нещата по този начин. Истината е, че за мен е по-добре човек да намери причината, за да може да търси лечение, отколкото цял живот да бъде друсан с хапчета, но с идеята, че поне не мисли за това. Т.е., ние вкарваме една доживотна зависимост, която в крайна сметка, обърква хората и ги прави точно това – част от матрицата.

Проектът: Университет „Дървото на живота”

“Имам идеят да създам нещо, което мисля, че ще придобие доста голяма гражданственост и ще има полза за обществото. С цялото си сърце искам да създам един университет (нямам предвид институция). Нарекъл съм го Университет за здравословен начин на живот “Дървото на живота”. Той всъщност, ще е безплатен, идеята е хората да имат онлайн достъп. Ще правя седмични обучения или по-скоро презентации да го нарека. И всъщност, там да се опитваме да работим върху всички тези генерални проблеми на хората около нас. Невинаги ще бъдат с определена конкретна заявка, може би през уикендите, за да е удобно за хората.

Просто, наистина ми се иска да помогна. Защото, когато съм в кабинета, помагам на 10, 20, 30, 50 човека. А 21 век вече налага нови средства за комуникация. И ще бъде много по-достъпно за повече хора да чуят – дори и в по-отдалечените градчета. Както и българите извън страната, които искат да преосмислят някои от проблемите си и да търсят решение за тях. Това е идеята да направя нещо за хората така, че да не се чувстват, че за всяко нещо трябва да се плаща и това е поредният гуру, който ще им дава акъл. Наистина, искам да го направя като израз на любов, на загриженост към обществото.

Аз винаги правя препратка към Библията. Там много хубаво са го написали: “Бог е любов. Ако ти обичаш себе си, това означава, че и Бог те обича”, допълни специалистът.