Home » България » Спомен от Созопол 1983-та (УНИКАЛНИ СНИМКИ)
Спомен от Созопол 1983-та (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Спомен от Созопол 1983-та (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Снимки от архива на фотографа Иван Григоров

Ще ви върнем 39 години назад. Почти четири десетилетия, когато Созопол също като днес бе любимо място за трудещите се в социалистическа България, но за да почиваш там бяха необходими 45 лева за 14 дни, а останалото до реалната стойност на заслужената почивка, плащаше държавното предприятие.

Безработни нямаше, или поне този въпрос не се обсъждаше публично. Хотелите бяха малко на брой. Станциите приютяваха трудещите се маси с първо, второ и трето на масата. Доматите бяха домати, прасковите – праскови.

1983-а е случайно избрана година от един период, когато не можехме да почиваме в Гърция, на Миконос, на Малдивите, Ривиерата, или в Дубай. Плътно ни разделяше от онзи хубав свят Желязната завеса, но по лицата на обикновените хора от снимките ще забележите, че странно защо, те не изглеждат нещастни.

Било им е хубаво и в родния Созопол.

Година по-късно – през 1984-а ще възникне „Аполония“ – празник на културата и до днес.

Художници, музиканти, писатели и поети, театрали, кинематографисти, архитекти и всякакви мечтатели продължават да се събират тук всяка година по едно и също време.

Е, навремето някои художници изкарваха и цялото лято на пясъка в близкото „Алепу“ с по едни шорти и една тениска, но днес то вече се казва „Дюни“ и е съвсем различно.

80-те са и времето на емблематичния „Оркестър без име“, в който героинята на Катето Евро се „спаси“ от лошия соц строй, като си хвана на морето западняк. От тогава насам много неща се промениха, и героини като нейната – колкото щеш. Но макар да са там, в новия си рай, и те си спомнят за родното море и за онова „още нещо“, което радваше еднакво душите и на бедни, и на привилегировани.

Почти колкото дефицитния по онова време крем „Нивеа“.

Само дето на морето в Созопол вече не е същото – няма ги девствените плажове. Е, ще кажат някои: „Няма я и младостта на хората от снимките… Днес всичко е различно. И младите – също!“

Някога дамските бански бяха евтинички, а гърдите под тях – твърде скромни за днешния вкус, но българките бездруго бяха последни в класацията на морските свалячи, „гларусите“.

И въпреки това, и за тях се намираше някой „обикновен“ труженик, с когото да изживеят въздишки по залез и „голямо нощно къпане“ с целувки на лунна светлина.

На мода по плажната ивица някога бяха „чАхкини“, германки и полякини. Чат-пат, и шведки. Някои от одъртелите бивши „гларуси“ с нежна тъга си спомнят за уханието в мрака на „Бич може“ и „Пани Валевска“, които се носеха по въздуха с аромата на нещо „чуждо“, но все пак соц.

Да-а-а, промени се времето, като издухано се промени от вятъра на промяната, сякаш никога не е съществувало. Само едно остана вечно – морето.

И то буди не само романтични спомени, а и колко струваше удоволствието да си там, до синята му шир. Къмпингарите си спомнят за нощувката за двама за 4 лева на вечер, и за багажниците, пълни догоре с консерви, пъпеши, дини и зарзават.

Спомнят си и за ресторантите с мешана скара и гарнитура от шопска салата и пържени картофи, за между от 5 до 10 лева.

За квартира се плащаше 2 лева на легло. Е, за почивните станции за соц номенклатурата се носеха легенди и народът се дразнеше от разликата, ама като им отвори вратите демокрацията, видяхме, че и доста от тях не са били нещо кой знае какво.

Още от 60-те години Созопол привлича множество туристи заради античното си очарование. Той е най-старият ни черноморски град, разположен на няколко залива с широки плажове.

Романтиката на старите улички сякаш го бяха създали единствено за духовно средище, но за да се изхранва населението, по времето на социализма там бяха създадени риболовна база и рибоконсервна фабрика.

В момента това занятие се упражнява от няколко фирми.

През 1974-та година Старият град бе превърнат в Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол. Към края на 80-те населението на града е около 4 000 души. Към 2011-а – пак толкова, и с много малко повече от преброяването през далечната 1934-а.

Какво откриваме в едно писмено сведение от 1931-ва година, написано от един съдия – Васил Митаков:

„Къщите са стари, паянтови, улиците – тесни, калдъръмени; нужниците – на улицата; никакви дворове. Населението се дели на бедни (бардарани) и богати (плуисес). Живеят само с риболов и лозарство. Най-големият им приход обаче е от таляните, с които ловят скумрия и чирози…Вода в града няма. Докарва се отвън с мулета, със саки…Населението е много добро, макар че като гръцко беше твърде фанатично настроено към нас, българите“.

Соцът променя картината с водоснабдяването, „нужниците“ и прочее. Но и до днес градът няма пречиствателна станция, а само проект за такава. Сметта се изнася в Равадиново.

Някогашният соц се опитал да оправи нещата и с целогодишната трудова заетост на жителите на града, но така или иначе, той си остава и до днес туристическо място без развита промишленост.

А в античността до XVII век Созопол е бил процъфтяващ търговски център. Бил е известен като рибарски и винен център, и е заемал важно място в търговията със зърно от Тракия.

От късната античност градът почнал да се развива като важен църковен център с множество средновековни манастири. Поддържат се и до днес.

Градът си е променял няколко пъти името: Първоначално бил Антеа. После става Аполония, в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. В късната античност става Созополис, в превод – Град на спасението, избавлението или оздравяването.

През османския период се видоизменя в турското Сизеболу, или Сизеболи, и чак след Освобождението се налага българското име Созопол.

Пак след 1878-а градът става голям риболовен център по Българското Черноморие и се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби и кадети за военноморските сили.

Наскоро телевизиите показаха, какво се случва там и защо никой не се погрижва за състоянието на старото Рибарско училище, но това е друг проблем.

Освен морето, какво остава трайно в традициите на града: смокиновото сладко и дамгите. Също и редовните празници: Созополис – от края на май до началото на юни, Sozopol Fest – July Morning – на 29-и и 30-и юни, Празника на града – на 17-и юли и споменатите вече Празници на изкуствата „Аполония“.

Така че има какво да държи спомените. Както се казваше в един стар български филм, „Два лева се изяждат, два лева се изпиват, сал споменът остава във ваш,те сърца!“

Източник: dir.bg

Източник: Дир

Коментирай чрез Фейсбук

Оцени публикацията
[Total: 0 Average: 0]

About clslavchev

Твоят коментар