Едно време нямаше Коледа, а Дядо Мраз. Той редовно идваше в службата на родителите, където за децата се устройваха тържества.
Беше облечен в червена мантия, налепена тук-таме с памук. Придружаваше го красива Снежанка. Преди да си получат подаръка, малките трябваше да изрецитират стихче или да изпеят песничка, пише Ретро.
Мечтата на момиченцата тогава беше да получат голяма руска кукла. Като я сложиш да легне, тя си затваряше клепките, а като я разклатиш, казваше „Мама“. Като я поведеш за ръката, правеше стъпки с крачета. Това предизвикваше небивал възторг у децата.
Матрьошките и неваляшките бяха по-традиционни и недолюбвани – много малко неща можеха да правят. За момченцата пък най-желаният подарък беше камион, в чиято каросерия по-малките можеха да седнат и да се возят, ако някой ги тегли.
Същински лукс бяха конструкторите с истински болтчета и гайки от метална сплав – те бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват само училищата за колективно ползване в час по трудово обучение.
Както и днес, така и тогава децата най се мръщеха, ако им подарят книга, не го смятаха за истински подарък, а като задача за училище.