Помните ли как в детството родителите ни купуваха разноцветни пръчици за смятане, по които ние се учехме да събираме и изваждаме? Благодарение на тези игри стигнахме до сегашното си ниво на развитие, но това съвсем не значи, че тези пръчици вече не могат да ни донесат полза, пише webmiastoto.com.
Главоблъсканицата, която сме ви приготвили изглежда лесна, но въпреки това решението й може да ви отнеме много време. Стига, разбира се, да нямате останали куп от тези пръчици, за да може с тяхна помощ да си улесните задачата.
Преместете една клечка, за да може равенството да стане вярно:
Получи ли се? Отговорът е долу.
(9 – 7 = 2)
Друго много полезно занимание за мозъка е решаването на ребуси.
Ребусът е загадка, в която разгадаеми думи са дадени във вид на рисунки в съчетание с букви и други знаци.
Представлява дума или израз, кодирани във вид на последователност от рисунки, букви, срички или числа,които при произнасяне на глас трябва да дадат търсеното.
Например числото „100“ с думата „лица“ (или с изображение на човешки лица) може да означава „столица“:
100лица = столица.
Ребусите се използват широко като форма на хералдично изразяване и намек за името на носителя на герба; не е синоним на говорещия герб. Човек може да има ребус като „устройство“ лична идентификация изцяло отделно от гербовника си.
Пример за говорещи гербове са тези на Конгълтън в Чешир, които се състоят от морска змиорка, лъв и бъчва (на англ.: conger eel, lion, tun), които произнесени заедно изричат името на града. Аналогично, гербът на Игнатий Лойола, който се състои от вълци (на испански: lobo) и гърне (olla), смятано от някои (вероятно погрешно) за ребус на „Лойола“.