Ако човек гледа кадрите с бягащи хора към магазина, обещал евтино олио, ще си помисли, че те бягат към бомбоубежище, тъй като сирените вият.
Но нито бомби падат, нито сме се затичали към фронта. Нашият фронт е друг. Начертали сме го в душите си и не отстъпваме крачка от него. Ако докопаш десет бутилки с два лева по-евтино олио, спестяваш 20 лева. Това е нашата битка. За 20 лева убихме човек на плота за олио. Готови сме да убием за толкова и на бензиностанция, ако сме решили да напълним няколко бидона.Това е реалната цена на живота ни.
И в този случай най-употребяваното клише беше: „Прост народ, слаба държава!“.
Ясно е, че държавата не може да се похвали със сила, но и за народа ли е вярно? Опитайте се да кажете на някого, че е прост или глупав, ако в този момент се бие за олио. Не, той е умникът, който ще спести 20 лева, а вие ще лапате мухите. И така до един ден, в който сами се изпържим в залежалото олио.
Веригите се стреснаха и отменят промоции от страх да не се избием без война. Да си представим, че пуснат олио по-евтино не с два, а с три лева – вероятно ще се наредим на опашката с ножове и кръвясали погледи.
На опашка за хляб в украински град загинаха 47 гладни хора, уцелени от ракета. Ние сме способни да се изтрепем в пълен със стока магазин. Защото нашият фронт е друг. Какво ли ще се случи, ако се наложи да тичаме към бомбоубежище, а няма места за всички.
Държавата ли? Тя се забавлява, макар да знае, че 20 лева са много пари за много хора.
Забавлява се и Корнелия Нинова, която твърди, че олио над 2 лева производствена цена е спекула. Производителите я опровергават, но тя трябва да е защитник на народа и се забавлява. Преди време се възмущаваше, че хора умират пред болниците. Сега умират на плота за олио.
Дали хората, които с риск на живота си искат спестят 20 лева, имат въпроси към държавата и Корнелия Нинова, преди да се затичат пак към поредната промоция? И дали са съгласни да се забавляват с тях, като им пускат на главите касетъчни бомби – я с олио, я с бензин, може с брашно, със сол, с хляб. От тях не се умира, но те оставят без достойнство, ако изобщо държиш да го имаш.
Определено това заслужаваме – да се сготвим на бавен огън, като доливаме от промоционалното олио. Интересно ни е.