12-годишният Митко от Асеновград е най-младият студент у нас

Най-малкият студент в историята на страната ни – започнал на 12-години: Димитър Самаров от Асеновград, е всъщност едно най-обикновено дете, което има много приятелчета и освен да учи, има време и да играе.

Това твърдят гордите му родители Йордан и Ралица, които обаче не могат да отрекат, че Митко е доста по-различен от своите връстници.

Доказателство за това е фактът, че само на 12г., синът им е издържал успешно изпита ,,Programming Basics“ с резултат от 5.59 и става най-малкият студент в Софтуерен университет. Учебното заведение е лицензирано от държавата, казва майката Ралица. По думите й Софт Уни е нова форма на обучение, в която всеки придобит сертификат има европейска акредитация и тежи достатъчно в IT сферата.

„За Митко няма друга алтернатива да следва мечтите си. В държавен университет той може да попадне едва след завършено средно образование, а той в момента дори няма завършено основно! А той настоява дотогава да има достатъчно умения, за да учи програмиране в някои от най- елитните университети в света, мечтаейки да се издържа сам”, твърдят родителите му.

Още когато е бил на около 3 годинки, той е запомнял моментално прочетените му книжки. И ако четящият сгреши дори дума, го е поправял. Така мнозина от близките на семейството си мислели, че на тази крехка възраст, Митко вече може да чете. „Не, той не четеше, а просто беше запомнил текста от 1-2 прочитания. И до момента е така. Благодарение на силната си памет, си научава уроците в училище изключително бързо, след което има време да се занимава с това, което обича”, казва майка му.

Димитър попаднал в Софт Уни случайно. Научил за обучението там и тъй като подготвителният модул бил безплатен, помолил майка си да го запише. Така и станало.

Обучението му било предимно онлайн, за да не отсъства от СУ „Княз Борис Първи” в Асеновград, където е в пети клас. След подготвителния курс, поискал да се запише на обучение за първи модул. Явил се на изпита в София, където бил отново най-малкият студент. В семинарната зала квесторът поискал личните карти на всички, а когато стигнал до Митко, детето му показало своята ученическа карта. Последвал въпрос няма ли лична карта и момчето му казало, че няма навършени 14 години. Цялата зала избухнала в смях, който обаче за повечето възрастни присъстващи се изпарил, след като дали задачите.

Много от тях си излезли почти веднага, като обяснявали колко били трудни. Митко останал и когато излязъл, казал на майка си, че се е представил сравнително добре. Резултатите от изпита ставали ясни веднага и Митко обяснил, че е изкарал 250 точки от 300 възможни. Така записал обучение по втори модул, изпитът за който ще му бъде в средата на април. Всеки модул е платен, но родителите на детето смятат, че трябва да му дадат шанса да се бори и да защитава знанията си.

„Не ме интересува какво пишат и говорят за мен, аз нямам нужда от слава, нито съм я търсил умишлено. Интересува ме да направя света едно място, в което техниката не да убива хора, а да ги прави по- здрави, успели и добри ! Обичам да следвам мечтите си, не съм страхливец”, заявява петокласникът.

Митко е единствено дете в семейството си. Майка му Ралица е филолог и писател, а баща му е инженер агроном.

Семейството има бизнес в сферата на земеделието, а Йордан е известен в бранша на лозарството. В рода им няма програмисти, но пък има добри математици и хора, отдадени на музиката и изкуството.

Още когато е бил в детската градина и в първи клас учителите на Димитър са обяснявали на майката, че синът й е много по-умен от останалите деца. „Такова умно дете не сме имали”, признавали преподавателите. Така още на 7-годишна възраст Митко започнал да посещава клуб „Компютър” в Асеновград с ръководител инж. Полина Симова. Две години по-късно станал председател на клуба, което всъщност го превърнало в най-малкия председател в историята на „Компютър”.

Като съвсем малък все искал да разбере как работят различните устройства. Успял да измоли от семейни приятели техните стари и негодни лаптопи. Разглобил ги до частица, след което ги сглобил отново. На 10 години програмирал робот в училището по роботика на инж. Чобанов – НУР. На 8 години е ремонтирал сам един стар училищен компютър, отписан напълно от преподавателите там. С лекота поправял не твърде сложни хардуерни проблеми, но слабостта му била софтуера.

Едновременно с науката Митко не забравял все пак, че е дете. Той не е саможив, казва майка му. Има много приятели, с които се забавлява в свободното си време. Обича да плува, да спортува, да язди, да кара колело и да се забавлява с приятели като всяко момче на неговата възраст. Той не живее ограничен от многото си занимания, защото притежава прогресивна памет, която му позволява доста бързо усвояване на знания и винаги в седмицата оставя поне един от почивните дни изцяло за себе си и почивка. Обича да пътува, владее свободно английски, проявява интерес към руския език, разказват родителите му.

На 8г. започнал да танцува в клуб по спортни танци „Асеновец” с треньор Дойка Апостолова. В момента партньорка му е Мануела Аргирова. За тези 3 години Димитър има над 25 медала, повече от половината от които златни в категория „Изгряващи звезди”. През 2019г. двойката ще влезе в официалната картотека на Федерацията по спортни танци у нас и ще излезе да танцува на сцена от по-висок ранг.

Рожденият ден на Митко предстои на 24 април. Родителите му отсега не разкриват какво ще му подарят. „Изненада ще е”, казва с усмивка майката.