Home » Lifestory » 15-годишният Андрий: Мама беше още жива докато гореше
15-годишният Андрий: Мама беше още жива докато гореше

15-годишният Андрий: Мама беше още жива докато гореше

През последните две седмици 15-годишният Андрий прекарва почти цялото си време в свирене на китара. Това е неговият начин да се справи с болката – физическа и емоционална

Физическата е видима за всички – Андрий има метален пръстен около счупения си ляв крак и гипс на десния, разказва Свободна Европа. 

Емоционалната се връща всеки път, когато си спомни бягството си от село близо до Чернигов – града, в който е живял със семейството си преди войната.

Колата, в която е пътувал заедно с майка си, братовчед си и други двама души, опитващи се да избягат, попада на противопехотна мина на път от окупирано село към града. Докато се опитва да се съвземе и да се махне от пътя, Андрий вижда майка си.

„Тя лежеше и гореше. Беше още жива докато гореше. Кракът ѝ потрепваше.“

Сега Андрий е в болница в западния град Лвов, където е докаран от баща си няколко дни по-късно. Там той ще лекува нараняванията си.

Андрий е едно от многото украински деца, чиито семейства са били разрушени от войната, която Русия започна срещу Украйна. Броят на убитите цивилни не е известен, но се знае, че са хиляди. Жилищни сгради, болници и училища попаднаха под руски обстрел.

Град Чернигов, който се намира на североизток от Киев, е един от най-тежко засегнатите от руските обстрели градове. Той е смятан за ключов от руските войски по пътя им към украинската столица.

„Заплашиха ни с граната“

Сутринта на 24 февруари майката на Андрий го събужда с думите: Войната започна“. В апартамента на семейството в Чернигов се чуват сирени и експлозии.

Баща му Анатолий, който се включва във въоръжената отбрана на града, решава да заведе сина си, жена си и племенника си в лятната си вила в Ивановка, село на 15 км на юг от Чернигов. Мъжът се надява, че там семейството му ще е в по-голяма безопасност, отколкото в града.

По-малко от две седмици по-късно обаче руските сили влизат в Ивановка и съседните села в опит да обградят Чернигов. Андрий си спомня как още в първите дни снаряд удря двора на вилата и чупи всички прозорци.

Докато сраженията се приближават до дома им, Андрий и семейството му се крият в мазето. В двора им влиза военна техника, а войници стрелят по вратата им и влизат в къщата.

„Щом намериха килера, започнахме да викаме, че сме цивилни“, разказва Андрий. „Заплашиха ни с граната и излязохме навън.“

15-годишното момче разказва, че руските войници са взели телефоните им и са ги счупили с прикладите на оръжията си.

Семейството прекарва нощта при съседите, защото тяхната къща е „напълно разрушена“, казва Андрий.

Взривът и болницата в мазето

Приятел на семейството преговаря с руските военни в Ивановка. Те се съгласяват да пуснат Андрий, майка му, братовчед му и още няколко души от селото да се върнат в Чернигов.

Тръгват с кола, но само няколко минути по-късно всичко се обърква.

Андрий вижда „жълт проблясък“, а ушите му пищят, докато изхвърча от колата. Оказва се, че са попаднали на противопехотна мина на пътя. Шофьорът, сестра му и майката на Андрий умират при експлозията. Момчето и братовчед му оцеляват. Андрий си спомня, че успява да изпълзи от пътя и да стигне до оградата на най-близката къща.

Жителите на селото, в което колата се взривява, изнасят двете ранени момчета от пътя и ги занасят в селото като използват чаршафи вместо носилки. Линейка не може да стегне до тях заради сраженията и постоянния руски обстрел. Накрая украински войници идват да ги закарат до Чернигов, където ги чака линейка.

Лекарите лекуват нараняванията им в мазето на болницата, където се чуват експлозиите навън. В претъпканата болница няма легла. Затова веднага след операцията на Андрий баща му го взима и го връща в апартамента им.

Сред пет дни, когато състоянието на Андрий е по-стабилно, баща му решава да го закара в Лвов, където се събират много хора, избягали от сраженията в източната, северната и южната част на Украйна. Лвов е само на 500 км от Чернигов, но пътуването до там отнема два дни.

Анатолий настанява сина си в местна болница, където момчето ще продължи лечението си още няколко седмици.

Подобно много украински семейства, които са загубили близки във войната, Андрий и баща му не могат да погребат майка му. Тялото ѝ стои в морга в Чернигов от три седмици.

Радио Свободна Европа не успя да потвърди независимо всички детайли от разказа на Андрий и Анатолий, чиято фамилия не публикуваме по тяхно желание. Историите на други хора, евакуирани от Чернигов, както и снимки, видеоклипове и сателитни изображения от района подкрепят достоверността на тяхната история.

„Жив съм по някакво чудо“

Въпреки бомбардировките и сраженията руските военни до момента не са успели да превземат Чернигов и столицата Киев. На 29 март след мирни преговори в Истанбул, Русия каза, че ще намали „военната си активност“ в района на двата града с цел да „увеличи взаимното доверие“.

На 30 март обаче губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус каза, че не е видял намаляване на обстрела през нощта. Украинския президент Володимир Зеленски и редица западни лидери допуснаха, че обещанието на Москва цели само отвличане на вниманието докато руските военни се прегрупират.

По-рано Чаус каза, че половината от населението на града – около 280 000 души преди войната – е напуснало от началото на руската инвазия. По думите му на всеки 10 – 15 минути има атака, а след разрушаването на ключов мост по пътя към Киев от руски обстрел „няма безопасен път“ за евакуация от Чернигов.

Андрий казва, че е оцелял просто защото е имал „късмет“.

„По някакво магическо чудо съм жив, в болница, където се грижат за мен“, казва той.

Баща му е казал, че смъртта на майка му и другите украинци, убити във войната, е „цената, която плащаме за нашата независимост“.

„Нищо не е безплатно“, казва той. „Ако Русия иска да е тоталитарна държава и се върне към Съветския съюз, така да бъде. Но няма да имат нас.“

Коментирай чрез Фейсбук
Оцени публикацията
[Total: 1 Average: 5]

About clslavchev

Твоят коментар