Животът такъв, какъвто е: Родната ми леля ми обра наследството, а след това ме изпрати в дом за сираци

Останах кръгъл сирак едва на пет години. След смъртта на родителите ми попечителството над мен пое леля, родната сестра на татко. Наследството, което оставиха, не беше никак малко: огромен апартамент, нова кола и вила извън града.

Братовчедка ми Юлия, дъщерята на леля, от малка имаше сприхав и неприятен характер. Леля ми Елвира е добър човек, но само за пред хората. В действителност тя е алчна и пресметлива жена. Като мой попечител, Елвира реши, че ще живеем в апартамента, който принадлежеше на покойните ми родители. През цялото това време, докато живеехме заедно, леля ми никога не ме погали, нито ми каза една добра дума. Чувствах се все едно съм Пепеляшка: докато аз върших всички домашни задължения, в стаята си Юлия хапваше сладкиши

С времето леля започна да продава всички вещи на родителите ми. Първо изчезна колата, после роклите на мама и костюмите на татко, а накрая и апартамента. След като разпродаде цялото имущество, Елвира се върна в старото си жилище, някъде в покрайнините на града, а шест месеца по-късно ме изпрати в дом за сираци. Трудно успях да свикна с новата обстановка в приюта.

Изминаха няколко години, докато се адаптирам и се сприятеля с другите деца. Там получих добро образование и след дипломирането ми, възпитателите ми помогнаха да си намеря работа в супермаркет. По-късно си наех и квартира: малка, но много удобна. Един ден управителят каза, че днес се очаква Александър Иванов, собственикът на магазина, да дойде на посещение. С колегите оживено се подготвяхме за предстоящата визита на шефа.

Някъде по обяд пристигна и самият той. Когато Александър ме видя, изведнъж потрепери и в края на работния ден, ме извика в офиса си. Помоли ме да седна на стола срещу него, после ме попита как се казвам и кои са родителите ми. Не скрих нищо от него: разказах му за трагичната смърт на мама и татко и как след като продаде цялото ми имущество, леля ме изпрати в дома за сираци. Щом чу историята ми, Александър се усмихна и каза, че ме познава от много време, още от самото ми раждане.

Оказа се, че шефът ми е бил много близък приятел с родителите ми, но когато се е случило нещастието, той и съпругата му били в чужбина. И сега Александър искаше в памет на покойните си приятели, да ми даде шанс да стъпя на краката си. С негова помощ завърших висше образование и започнах работа като управител на цялата верига магазини, а след няколко години успях да си купя и собствен апартамент.

Животът ми се подреждаше добре, когато един ден на прага на вратата ми застанаха Елвира и Юлия. Не знам откъде бяха разбрали, че съм преуспяла, но двете имаха странни претенции към мен. Юлия настояваше да й осигуря работа на добра позиция и докато си намери квартира, да живее в моето жилище. Но тъй като братовчедка ми няма образование, единственото, което можех да й предложа, е да бъде чистачка. Предложение, което категорично беше отхвърлено. Но по-нагла от нея се оказа леля ми. С изпъчени гърди,

Елвира размахваше пръст под носа ми, твърдейки, че ако не е тя и нейното добро възпитание, от мен нямало да излезе човек. С една дума – била съм й длъжница. Докато я слушах внезапно си припомних как разпродаде цялото ми наследство, включително и жилището, а накрая ме изостави в дом за сираци. Гневът изригна като вулкан в мен. Хванах майка и дъщеря за косите и грубо ги изритах от апартамента си. Оттогава не знам нищо за тях. И дано никога повече не срещна хората, които ме лишиха от наследство.

Източник: Лична драма