Д-р Здравко Арнаудов: Внимавайте със здравословния начин на живот, може да е много опасен

Сред хилядите съвети за здравословен начин на живот, диети, рецепти с био продукти и безбройните различни мнения на всякакъв вид специалисти, които залитат по всевъзможни модерни течения за хранене, спорт, хранителни добавки, попаднахме в Жената днес и на мнението на д-р Здравко Арнаудов, който обяснява базисни понятия по един нормален, непретенциозен и най-важното – немаркетингов начин, така че веднъж завинаги да се успокоим по истеричната тема за здравословния начин на живот, на която всички сме жертви.

– Кои са най-разпространените заблуди по отношение на здравословния начин на живот, с които се сблъсквате в работата си?

– Няма такова понятие като здравословен начин на живот. СЗО има определение за здраве, но за здравословен начин на живот няма, а само общи препоръки. Има профилактика, превантивна медицина, но здравословен начин на живот – няма. Това е пазарно понятие, което е формулирано, за да продава услуги и продукти. Здравословният начин на живот – по модела, по който го разбират лаиците, е една заблуда, а за мен това е форма на автоагресивно поведение. Масовото разбиране за здравословен живот се свързва с физически натоварвания и начин на хранене. Всякакви разбирачи се упражняват да препоръчват диети и режими, които уж носят ползи за здравето.

Истината е, че грижата за здравето в момента се разделя на пасивна, активна и демонстративна. Пасивната грижа, например, се изразява в удължаване на времето за сън, употреба на „по-качествени храни“, ергономичен стол в офиса – все неща, които да се опитват подобряват качеството на живот. Активната грижа е натоварвания и ограничения, които могат да бъдат от леки физически упражнения, спорт или туризъм до маниакално ангажиране с претоварвания и злоупотреба с добавки, които сами преценете колко са здравословни. За демонстративната грижа външният вид е подчертано важен. Тези хора държат да изглеждат добре и влагат значителни средства и усилия за това, като козметични процедури, солариуми, СПА, пият витамини и вземат хранителни добавки.

Употреба на различни „екзотични храни“, например чия между кюфтетата, е демонстрация, че правят нещо, в повечето случаи без да разбират какво. Соята е нещо лошо, чията нещо полезно, но колко хора всъщност са чували за генетика и хранене!? В този смисъл здравословният начин на живот е маркетингово понятие. Съществуват обаче реални понятия като превантивна медицина и профилактика. Тоест – човек трябва да спазва някакви ограничения или да поема нещо в повече само при условие, че той коригира определен параметър. Световната здравна организация извежда термина healthy lifestyle, но той включва здравословен начин на живот отново при определени състояния – при хора с повишен мастен индекс, при хора с остеопороза.

Здравословният начин на живот не е шаблон – тичай 20 минути на ден, не пуши, не пий, не яж, не прави секс, и така нататък. Даже при някои случаи нещата толкова се преувеличават, че се стига дотам хора да търсят начин да свалят нивата на холестерол в кръвта си до „нула“, образно казано. Обаче, ако човек остане без холестерол, оглупява, защото мозъкът е изграден от холестерол. Освен това, мозъкът си произвежда сам холестерол и излишъците се изхвърлят в кръвта. Колкото намалявате приема, толкова мозъка увеличава производството. Така че и по този въпроси не бива да се изпада в крайности.

Всеки организъм и в зависимост от начина на живот има нужда от различни неща – белтъчини, калории и т.н. Една жена, която прекарва деня си на бюро, не може да има същата диета, като един мъж, работещ физически труд. Опасно е да се прилага всичко на принципа copy-paste.

– Възможно ли е човек сам да се диагностицира – да направи моментна картина на състоянието на организма си и оттам да реши какво да яде, колко да се движи и т.н.?

– Не може сам да си поставяш диагноза. Ако няма някакви отклонения в параклиничните си показатели, което се вижда при изследвания в лаборатория, ако се чувства добре, ако резултатите от профилактичните му прегледи са добри – кардиограма, физически преглед, този човек няма нужда да сменя начина си на живот.

– Какво ще кажете за два често разпространени случая, при които жени посягат към всевъзможни средства – наследствени проблеми с костната система, като остеопороза и проблеми с кожа/нокти/коса?

– По отношение на коса, кожа и нокти много се говори за локално третиране с кремове, в които има например Q10 и селен. Селенът е микроелемент, който се усвоява само вътрешно и ако вие се храните нормално, а не преяждате, няма никакъв смисъл да си го добавите допълнително. Магнезият също е микроелемент, който често се добавя в различни хранителни добавки. Липсата му обикновено е проблем при бременни жени. При липсата му се получават крампи, но това не винаги е свързано с дефицит на магнезий. Ако обаче магнезият е в повече в организма, този микроелемент може да доведе до умора, мускулна слабост, ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност и прояви от страна на централната нервна система. Ние ползваме локални средства за кожа, нокти и коса, но кремовете всъщност не помагат, те просто правят така, че светлината да се отразява и бръчките да не се забелязват, кремовете не оправят бръчки, това е мит.

Както казва един колега – мажат се само въшки и краста. По отношение на хранителните добавки за коса, кожа и нокти – това са витаминни продукти, ако се храним нормално няма никакъв смисъл да ги пием. Проблемите с кожа, нокти и коса, обикновено са проблеми на храненето (като усвояването на калция, например) или хормонални проблеми (дисбаланс), от което често се получава косопад или омазняване.

Хиперфункцията на щитовидната жлеза, женски хормони, бременност, менопауза – всичко това са хормонални проблеми при жените, които обикновено се отразяват на кожа нокти и коса. Проблемът наистина идва отвътре, но трябва да се разбере откъде точно, а не безразборно да се пият витамини. В общата картина, когато човек си направи рутинни изследвания, те могат да насочат един лекар какво да се изследва още и така да се установи какъв точно е проблемът.

– Какво тогава е правилното хранене? Хората напоследък са доста объркани по този въпрос…

– Аз бих казал, че правилно е да се яде, това, което ви харесва, като не се прекалява с нищо. Нищо, което е в повече, не е правилно. Няма лошо да се яде шоколад, важното е да не се прекалява. Храненето трябва да е съобразено с начина на живот и натоварването на човек. Мъжете изгарят повече калории, жените – по-малко. Хората, които работят физически труд, или са по- активни, изгарят повече калории.

Много често в рекламите има изключително погрешни послания и не мога да разбера защо никой не реагира. Ето, наскоро чух в една реклама – „намалява изгарянето на захари“ – ние трябва да увеличаваме изгарянето на захари, а не да го намаляваме, защото намаляването на изгарянето на захари води до напълняване и диабет.

– Един от основните аргументи за приема на хранителни добавки е, че ние вече не можем да си набавим нужните микроелементи, витамини и т.н. от храните, защото индустриално произведената храна вече е бедна на полезни съставки. Вярно ли е това?

– Точно обратното е – храната ни доставя всичко необходимо, а и в момента ние по-скоро се прехранваме и нямаме нужда от допълнителен прием на витамини и всякакви други измами. Единственото, което наистина не е здравословен начин на живот, е да залитаме по модерни тероии. Примерно – да започнем да ядем само зеленчуци или само плодове. Плодовата захар се превръща директно в мазнини, тя не гори в организма, а направо отива в черния дроб, където се превръща в мазнини. Така че не прекалявайте с плодова захар. Дали ще си получите белтъците от свинско, пилешко, овче или телешко, няма никакво значение – веднъж попаднали в организма, белтъците, се разделят на отделни фрагменти аминокиселини и след това организмът си сглобява собствени белтъци. Няма значение нито как е гледано животното, нито какво е животното – ние ще си получим белтък от месото му.

По отношение на така наречените био, еко продукти, които се гледат с естествено торене, за да се намали количеството на нитрати – това е добре, но когато се тори с тор, за която не се знае каква е и колко е, също е експеримент. Един агроном когато дозира, той знае какво се усвоява, какво ще бъде достатъчно и ние вярваме, че тези хора си вършат работата. Докато в био фермата кой какво мери и какво слага не се знае. Ние не ядем толкова отровни неща, колкото се опитваме да го изкараме.

– Какво бихте посъветвали хората, които избират да си помагат с хранителни добавки?

– Чудесно е, че има хранителни добавки. Преди да си ги купи, човек трябва да си отговори на въпроса – защо ги взимам. Да не се подвежда по рекламите и по милиграмите. Хората трудно могат да преценяват тези неща и това е работа на регулаторните органи. Добър пример са пробиотиците. Масово техният срок на годност е 2 години, при положение, че всички изследвания са доказали, че след 3 месеца в пробиотиците не остават живи бактерии, дори и да ги държите в хладилник.

Един от големите митове напоследък е комбинацията антибиотик-пробиотик, която много често се предписва. Пробиотиците са бактерии, а антибиотикът убива всички бактерии – и полезни и вредни. Всъщност, пробиотикът трябва да се пие след края на приема на антибиотик. Голям проблем у нас е, че фармацевтите са заинтересовани да продават, заради търговската отстъпка, която получават, а не за да решат даден проблем. Затова трябва да се включат регулаторните органи, защото при търговията с добавки няма контрол, за разлика от лекарствата.

– Какво мислите за така модерния колаген, който масово се продава за хубава кожа?

– Докладите на Европейският орган за безопасност на храните (European Food Safety Authority, EFSA), казват че няма причинно следствена връзка между консумацията на колагени и ползи за ставите или кожата.

Източник: С кафето