Кисинджър през 2014 г.: Украйна е един държавен „Франкенщайн“

Представяме ви прелюбопитна статия на Хенри Кисинджър, публикувана във „Вашингтон Поуст“ на 5 март, 2014 г.

В нея геополитическият анализатор признава, че Украйна е един държавен „Франкенщайн“, който се състои от две напълно несъвместими половини – руско-православна и католическо-западна, които рано или късно ще се разделят. Кисинджър дава и рецептата това да не се случи. Днес, 8 години по-късно, се оказва, че никой на Запад не се е вслушал в съветите му.

Публичните дискусии за Украйна преливат от конфронтация. Но знаем ли всъщност ние в САЩ накъде сме тръгнали?

В живота си съм видял четири войни, започнали с огромен ентусиазъм и с подкрепата на народа, които след това не знаехме как да приключим. В три от случаите просто се оттеглихме едностранно. Голямото изпитание при възприемането на определен политически курс не е как започва, а как приключва всичко.

Твърде често украинският въпрос се представя като решаваща битка: ще се присъедини ли Украйна към Запада, или ще избере Изтока. Но за да оцелее и процъфтява, Украйна не трябва да се превръща в аванпост на единия лагер в борбата му срещу другия. Напротив, тя трябва да стане мост между двете страни.

Русия трябва да признае, че опитите й да превърне Украйна в държава- свой сателит и да премести границите си на влияние на Изток я обричат да повтори порочния затворен кръг от взаимни санкционни мерки за оказване на натиск в отношенията й с Европа и САЩ.

Западът пък трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде просто една обикновена чужда държава. Руската история започва от Киевска Рус. Оттам тръгва руското православие. Украйна е била част от Русия векове наред, но и преди това историята им е била тясно свързана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се започне от Полтавската битка през 1709 г., са били водени на украинска земя. Черноморският флот, с помощта на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е базиран в кримския град Севастопол.

И в момента е там въз основа на дългосрочно споразумение с Украйна (текстът е писан малко преди присъединяването на Крим към Русия- б.р.) Дори такива знаменити прозападни руски дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояваха, че Украйна е неделима част от руската история, а и от самата Русия.

Европейският съюз трябва да признае, че мудността на бюрокрацията и подчиняването на стратегическия елемент на вътрешната политика при преговорите за отношенията между Украйна и Европа доведоха дотам, че процесът на преговорите се превърна в криза. Външната политика е изкуството да подредиш приоритетите си.

Решаващият елемент в създалата се ситуация са самите украинци. Те живеят в страна със сложна история и многоезично, и многоетническо население.

Западната част на Украйна (т. нар. Галичина-б.р.) е била част от Австро-Унгария и Полша, и е била присъединена към Съветския съюз през 1939 г., когато Сталин и Хитлер са си делили Полша. Крим, в който 70 % от населението е руско, е влязъл в състава на Украйна едва през 1954 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов – украинец по произход – наградил тази съюзна република в чест на 300-ата годишнина от договора, сключен между Русия и запорожките казаци. В Западната част на страната живеят главно украиноговорящи католици, в източната преобладаващото мнозинство е с руско православно вероизповедание и съзнание. И не говори украински, а руски. Западът говори на украински, изтокът – главно на руски.

Всеки опит на една от двете части на Украйна да постигне надмощие над другата, каквато тенденция съществува вече години наред, в крайна сметка ще доведе до гражданска война или разпадане на страната. И ако разгледаме Украйна като част от конфронтацията между Изтока и Запада, всякакви перспективи за създаването на международна система за сътрудничество между Русия и Запада, и особено Русия и Европа, ще бъдат разрушени за десетки години напред.

Украйна е независима едва от 23 години. Преди това тя се е намирала под чужда власт от ХIV в. Не е учудващо, че лидерите й не са се научили на изкуството на компромиса и в още по-малка степен са усвоили умението да виждат историческата перспектива. Политиката на Украйна след обявяването на независимостта през 91 г. ясно показва, че в основата на проблема са опитите на украинските политици и елити от източната и съответно от западната част да налагат волята си на непокорната и упорстваща друга част на страната.

Двете фракции – източната и западната, се редуват да го правят. В това е същината на конфликта между лидера на източните и южни проруски области Виткор Янукович и основната му политическа съперничка Юлия Тимошечнко – лидер на централните и западните области на Украйна. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да делят властта си другия. От гледна точка на САЩ мъдрата политика спрямо Украйна трябва да включва търсене на начин за сътрудничество между двете части на страната. Трябва да се стремим към помиряване на двете фракции, а не към господство на едната от тях – например на западната, на която виждам, че залага Вашингтон.

Но Русия и Западът, и най-важното – многочислените групировки в Украйна – не следват този принцип и всяка от страните само влошава ситуацията. Русия не може да наложи военно решение за Украйна, без да се обрече на самоизолация, при това в момент, в който доста участъци от огромната й като протежение граница са несигурни. Демонизирането на Владимир Путин от страна на Запада пък не е политика, а оправдание за липсата на такава.

Путин трябва да стигне до разбирането, че въпреки цялото му недоволство и всичките му оплаквания от действията на Запада по границите на Русия, политиката на военен натиск ще доведе единствено и само до началото на нова Студена война. От своя страна, САЩ не трябва да се отнася към Русия като към страна, кривнала от правия път, която трябва да бъде снизходително научена на правилата на поведение, установени еднолично от Вашингтон. Путин е сериозен стратег в контекста на руската история. Разбирането на американските ценности и психология не е сред силните му страни. А разбирането на руската история и психология пък никога не е било сред силните черти на американските политически лидери.

Ръководителите на всички страни трябва да се върнат към анализа на резултатите и последствията, вместо да се състезават в позьорство. Ето ги моите представи за изхода от кризата, съответстващи на ценностите, интересите и безопасността на всички засегнати страни:

1. Украйна трябва да има правото свободно да избира своите икономически и политически връзки, включително и с Европа.

2. Украйна не трябва да влиза в НАТО. Заех тази позиция още преди седем години, когато за първи път възникна този въпрос.

3. Украйна трябва да получи свободата да състави правителство, съответстващо на волята на народа й. В такъв случай мъдрите украински лидери биха предпочели да водят политика на помиряване между двете така различни части на страната. В международен план украинските правителства трябва да провеждат неутрална политика, изключваща членството й в каквито и да е военни съюзи, подобна на тази на Финландия. Абсолютната независимост на тази страна не подлежи на никакво съмнение. Тя си сътрудничи със Запада в голям брой сфери, но в същото време старателно избягва прояви на политическа враждебност спрямо Русия и има едни добри културно-икономически връзки с нея.

4. Според правилата на съществуващия световен ред е недопустимо Русия да анексира Крим. Но отношенията на полуострова с Украйна могат да станат по-спокойни. За целта Русия трябва да признае върховната власт на Украйна над Крим. На свой ред пък Украйна трябва да разшири автономията на полуострова чрез избори в присъствието на чуждестранни наблюдатели. Този процес трябва да включва отстраняването на всякаква неопределеност и на каквито и да е недомлъвки относно статута на Руския Черноморск флот в Севастопол и пълното му неотменимо право да е там.

Това са принципи, а не предписания. Запознатите с този регион разбират, че някои от тях няма да се харесат на една или друга от засегнатите страни. Но балансираното неудовлетворение в момента е по-важно от абсолютното удовлетворение. Ако не бъде открито някакво решение въз основа на тези или аналогични основи, тенденцията към конфронтация ще се засили. Времето за вземането на това решение ще настъпи скоро.

Автор: Хенри Кисинджър