Всички говорят за българския гений на Гугъл Радостин Чолаков

Самоук програмист от родопското село Барутин едва 9-годишен създава софтуерни проекти, някои от които – оценени от Гугъл.

Разработва платформа, която открива правописни и пунктуационни грешки, разпознава емоциите в текстовете и синтезира реалистичен гласов прочит на български, с което нашенецът си спечели и мястото на най-младия „30 под 30“ на „Форбс“. Това е Радостин Чолаков, припомня БТВ в „Избрани моменти“.

Ето какво разказва младият талант:

„От малък бях много любопитен към телефони, лаптопи, дори преди още да имам такива. Чудех се например как вас, водещите на предавания, ви дават по телевизията. Майка ми е шивачка, баща ми – дърводелец. Аз от малък гледах Нешънъл Джиографик и си пишех разни неща, решавах си задачи. Винаги съм имал някакъв вътрешен интерес как работят нещата.

За пръв път пипах компютър при леля ми – на 7-8 години. Бях и срамежлив и гледах отстрани. Видяха, че се интересувам, и на 9 години ми подариха лаптоп. Създадох си електронни пощи и акаунти и започнах да разучавам какво мога да правя, виждах, че другите играят и аз влизах, виждах игрите и ми беше интересно кой ги е правил, не мога ли и аз и месец след това вече написах в гугъл „как мога да си направя сайт“, съответно – направих си блог.

Видях съпруга на леля ми как програмираше, и аз стоях и го наблюдавах.

Повика ме, пoказа ми как пишат кодовете и ми беше супер интересно. В началото им беше чудно, не разбирах какво правя, когато правех приложение. Дори самите ми родители трудно разбираха какво правя, помислиха, че тайно от тях играя някакви игри. Моите съученици ме гледаха странно. Не вярваха. Започнах да получавам анализи от чужбина.

Няколко пъти спечелих олимпиада по математика, това ми даде тласък. Всичко търсех в интернет – видеа, курсове, вкъщи си разработвах проектчета, приложения, после се записах на конкурси за програмиране. Но се записвах за по-голям клас – ставах лауреат, в 8-ми клас вече бях лауреат на един конкурс на гугъл. Беше за гласово приложение.

Моят проект имаше за цел да събера данни и алгоритми на български език. Нямам екип от хора. Търсех всичко сам. Университетски преподаватели ми помагаха при специфични задания…“ – разказва откривателят.