Как я кара днес първият български космонавт?

Ген.лейтенант Георги Иванов публикува снимки в официалната си фейсбук страница. На днешния ден преди 43 години е извършен първият полет в Космоса на български комонавт – Георги Иванов.

Днес той прекарва времето си с внука си, кръстен на него – Георги. Двамата заедно се грижат за пчели, става ясно от публикуваните в официалната му страница снимки.

„На този ден, преди 43 години, се подготвях за най-сложната мисия в живота ми, а именно полета в космоса. Днес, с внука ми Георги, се грижим за пчелите ни“, пише Георги Иванов във фейсбук.

„Моята детска мечта беше да стана моряк, но не ми провървя и започнах да изучавам парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в родния ми град Ловеч“, казва той.

На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, космическият кораб „Съюз-33“ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни специализирани тренировки и подбор, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.

За полета са създадени изцяло български прибори дело на родни учени. Разработени са и различни видове храни със запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите в условията на космически полет. Част от българските разработки на храни продължават да се използват и до днес.

По план „Съюз-33“ трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването му с орбиталната станция „Салют 6“ и принуждава екипажа аварийно да се завърне на Земята, след като прави 31 пълни обиколки около нея. Много са легендите за случилото се на борда в онези близо две денонощия, но единственият неоспорим факт е, че по време на цялата мисия Георги Иванов остава спокоен и поставя рекорд в световната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети.

Според мнозина експерти това е бил съществен елемент за щастливата развръзка на полета.

„На орбиталната станция бях взел със себе си българския флаг, „История славянобългарска”, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка – символ на героизма за освобождението на България от Османско робство“ – разказва преди години Иванов пред Радио България.

А от открития космос той си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Голяма част от снимките са включени в документалния филм на Валери Маринов „Полет на ръба на безкрая” и са показвани не веднъж в Музея на авиацията в Крумово.Там се съхранява и спускаемият апарат, с който Георги Иванов и Николай Рукавишников се завръщат обратно на Земята.